Начало / България / Изговореното бъдеще или липсващите светове в нас

Изговореното бъдеще или липсващите светове в нас

Йоан Славов

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Нели Лишковска

 

Когато през 2015-та година прочетох „Деветимата непознати” на Нели Лишковска си казах, че тя едва ли ще успее да надскочи себе си в следващите истории, които ще разкаже. Тайно се надявах обаче  да развие образа на загадъчния Древен О’хара. И сега се радвам, че това се случи. Нещо повече – писателката използва една научна теория, която я вълнува повече от двайсет години. В новия си роман тя дава воля на въображението си, захранено и моделирано от тази научна концепция, и то се представя пред читателя като безгранично.

204852_bВ основата на осмия роман на Н. Лишковска „Липсващият сън” е теорията за множествеността на световете или т.нар. биоцентризъм. Според нея съществуват множество паралелни светове, в които животът не свършва със смъртта на физическото тяло. Свързващата нишка между отделните части е лайтмотивът, който организира в едно цяло трите основни идеи в книгата – „Страхът е зло. Светът е в теб. Животът е важен”. Първото ниво на материята и тленното, което се характеризира чрез човешките пороци, включително и страха. Второто ниво на Духа и стремежа към личностна еволюция на всяко живо същество. И Третата степен – безсмъртното, божественото начало, вечното и безкрайното.

Смърт няма. Тя е илюзия, която възниква в човешкото съзнание, тъй като хората поставят знак на равенство и се отъждествяват с физическия си организъм, който рано или късно се амортизира и умира. Затова е логичен и изводът, че и човекът умира заедно с него.

Всъщност съзнанието съществува извън времето и пространството и може да се намира както в човешкото тяло, така и извън него.Това е чудесно представено от квантовата механика, според която една частица при определени условия може да се окаже на различни места в пространството едновременно. А дадено събитие да се развива по няколко – понякога безкрайно много – варианти. Съществуват множество вселени. В тях се реализират всички вероятни и предполагаеми варианти на развитието на събитията.

Около Древния, познат още и като Белобрадия, гравитират паралелните истории, които съставят „Липсващият сън”. Истории, които всъщност са парченца от един по-голям пъзел. От една наистина мащабна История – такава, каквато не я познава никой смъртен. Панорама на Човека, Цивилизацията и Вселената.

Никое човешко съзнание не може да издържи истината за Себе Си. Затова в homo sapiens е заложен дарът на забравата. Човекът няма памет за Себе Си. Не за себе си като смъртно създание, а за Себе Си като божествена монада. Неунищожимата същност на Съществуването.

Липсващият сън” не е замислен като продължение на „Деветимата непознати”, както твърди самата писателка. Но като краен резултат се е получило именно това. Историите в новия роман на Нели Лишковска протичат преди, едновременно и след онези, разказани в предходния й роман. Те представляват едно неделимо цяло, което трябва да се чете и възприема по същия начин – едновременно.

Действието в „Липсващият сън” се развива в десет пространствено-времеви полета. Авторката е разделила отделните „срезове” с тъмен шрифт, за да бъде адаптацията на един неподготвен читател по-непринудена. За да може истината да бъде „преглътната”, без той да се „задави интелектуално” или да му бъдат причинени някакви по-тежки щети. Наистина, за онези, които нямат познания по астрофизика, квантова механика и невробиология, възприемането на този текст би било истинско предизвикателство.

Едновременното протичане на събитията обуславя смесването на лексикални, семантични и синтактически елементи, както и използването на някои детайли от една смислова група в друга.От един минал или бъдещ момент в „настоящото” художествено време, течащо в романа. Което от своя страна представлява отделно поле на случване.

Древният – О’хара – се преражда на различни места и в различни земни епохи. С различни имена, които обаче са варианти на неговото основно име, което сам си е избрал още преди първото си въплъщение в материално тяло. Има различно социално положение във всеки от животите си и различно професионално занимание, което му дава нова опитност, знания и умения. Винаги е придружаван от две жени и един мъж, които също са с различни имена – варианти на основното –  и изпълняват различни роли, но винаги са във връзка и дадени отношения с главния герой.

Човешката памет бива изтривана, но съзнанието остава.

За разлика от човеците, О’хара има памет за всичките си животи в тази Сфера.

В крайната си форма биоцентризмът твърди, че материалният свят не съществува, а само негов виртуален образ, генериран от съзнанието. Матрица. Цифров модел (Д. Елвидж).

Или че материалният свят все пак го има, но в оня вид, в който ни позволяват да го видим и усетим нашите сетивни органи. Тоест, ако човек разполагаше с други сетива, той би виждал и осезавал съвсем различни неща.

Сложността в разбирането се крие именно в тази метафизическа Продължителност без начало и край. Главният герой, за разлика от всички останали – има памет за това. За всичките си животи. За преражданията си в тази Сфера, но и нещо повече.Той може да ги „посещава”, да ги „бъде”, когато си пожелае и както си поиска. Героят знае, че Съществуването му като монада е неунищожимо. Вечно. То протича непрекъснато и във всяка точка от пространството и времето. Без значение дали това е пустинята Атакама, древния Тадмор или Южния полюс, нито е важна годината – 8000г. пр.н.е., І в.от н.е. или 3032г. сл.н.е. Така или иначе, времето няма значение. То е само условие, за да може материята да се прояви и нещата да се случват последователно. Тъй като човек все още няма онези специални сетива, които улавят тази Едновременност, която е смисловата тъкан на романа.

Тази теория не отрича реалността. Смята я за процес, който изисква участие на съзнанието, тъй като човек е едновременно и наблюдател, и творец.

Мегавселена или Мултивселена – така е назована научната концепция за множествеността на световете. Според нея няма физични закони, които да забранят съществуването на повече от една вселена.

Основното, към което се придържа авторката в своя роман е, че Съзнанието не изчезва след физическата смърт, въпреки че паметта бива изтрита.

О’хара помни всичко. Неговата Памет е цяла и неунищожима.

Това е информация, натрупана на квантово ниво. Не може да бъде разрушена. Но може да бъде прехвърляна.След смъртта на физическото тяло, квантовата информация на съзнанието се слива с Вселената (среща се още като морфогенно поле, над-съзнание, м-съзнание) и там продължава да съществува безкрайно дълго.

По-късно се появява и т.нар. квантова теория на съзнанието (проф.Стюарт Хамероф, анастезиолог в Аризонския университет), според която носителите на съзнанието са елементи, които приживе натрупват информацията, а след смъртта я пренасят в общата информационна банка на Вселената.

Същността е неунищожима. Та се променя във всяка следваща реалност, но без да губи своето ядро. И набираща все повече информация/познание и по –голяма мощ. И за себе си и за Общото. Цялото.

В „Липсващият сън”,чрез историята на главния герой О’хара – се разгръща панорамно идеята за един Стар ред, който е изживял времето си и трябва да бъде сменен от друг. Използвани са информация и примери от всички области на човешкото познание – физика, биология, астрономия, социология, психология, теология, езотерика, окултизъм и пр.

Всички тези похвати дават усещането за Цялостност. За нещо Общо.  Едно. Неотделимо от цялата тъкан на мирозданието. Писателката се опира на най-разнообразна информация, за да подчертае вложения смисъл – и на художествено и на над-художествено ниво.

В подкрепа на идеята си, използва различни данни.Черпи от всевъзможни източници – разговори в градския транспорт, реклами по радиото, репортажи по телевизията, статии в интернет сайтове, материали от вестници и списания, реплики от филми, цитати от книги, научна и документална литература. Художествената цел оправдава употребените средства. Всичко това доизяснява вложената в романа идея за множествеността на световете и принципа за едновременност, съчетавайки в една художествена цялост Теорията за суперструните, М-теорията, Общата теория на относителността и квантовата механика.

За по-лесното възприемане на Представата за едновременност от читатели, които не са запознати в подробности с темата – романът условно е разделен на части, които са ситуирани в нарочно определени и назовани географски топоси и исторически времена. От „подстъпите на пустинята Атакама, 8000т.пр.н.е.” до „Фенрискиефтен, 3032г.” като местата на последните две части са разменени. Хронологически действието на Южния полюс се развива последно, но авторката е предпочела финалните събития в романа да са от „градините на Авалон, Гластънбъри, 1999г.”. Тази смяна на хроно-местата засилва идеята за непрекъснатост и равност на пространство-времето (И тук ще вметна едно мое лично наблюдение, извън темата – романът е приключен през м.март 2016г, а през юни 2016г. се случи онзи злощастен референдум на британците. Въпросът, който си задавам, е: дали пък авторката на „Липсващият сън” не е знаела още докато е пишела романа си, че всичко това ще се случи и съвсем умишлено е поставила историята, развиваща се на Острова, като последна част?)

Читателят преминава последователно от дълбините на историята (8000г. пр.н.е.) до бъдещето(3032г). Но тази „последователност”  отново е продиктувана от липсата на сетива, които могат да ни ориентират в Едновременността на пространство-времето. А иначе – тя е напълно излишна.

Чрез поредицата земни прераждания на Древния се показва, че без еволюция на душата, съдбата на човека не може да бъде променена към по-добро. Героят е поставен в различни исторически епохи и в различни географски топоси. Във всеки един от описваните му земни живота, се дават сходни имена и сподвижници, които също са едни и същи, но с разменени роли.

О’хара е пастир, жрец, войник, просяк и т.н. само за да успее да приключи успешно целия цикъл на инкарнация и най-вече – да осъществи мисията, с която е изпратен в тази Сфера.

Проследява се развитието на душата му от дълбока древност до днес и утре. Романът фокусира в съдбата на главния герой не само изброените научни концепции, но и много обикновени, ежедневни теми и идеи. Разказва за битови несгоди, страсти и чисто човешки взаимоотношения и реакции.

Непретенциозният читател спокойно може да насочи вниманието си само върху този план на книгата, без да се интересува от по-дълбоките й значения. Но ако все пак сте от онези, които вярват, че в човешкия  живот съществува нещо повече от задоволяване на физиологичните нужди и потребности, или кой на кого и защо е изневерил – тази книга ще ви замисли.

Използвани са много исторически и научни факти в подкрепа на художествената идея, но това в никакъв случай не е исторически или документален роман. Нели Лишковска не приема „етикетирането” на изкуството и в частност романа към един или друг жанр, стил или художествено направление.

Ако все пак трябва да има някакво определение – това е роман-енциклопедия на човешкия Дух. Духът, представен във всичките му аспекти, които могат да бъдат земно измерени и обследвани чрез словото. Самата авторка нарича  творбата си М-роман.

М-романът не разказва истории, той ги СЪТВОРЯВА. Но за по-голяма яснота ще се придържам към общоприетата терминология. ”Разказаната” история е разположена паралелно в десет реалности и обема десет време-пространства. Синхронично и непрекъснато. М-романът съществува едновременно в десет измерения. Той продължава да се преструктурира и доизгражда с всеки следващ прочит. С всяка човешка мисъл за него. Дори в този момент, докато четете този текст – той вече е друг, променен, нов.

Многопластовост, сложност и разнопосочност определят философската и психологическа тъкан на „Липсващият сън”. Смисълът е разпределен в няколко семантични ядра. Протича едновременно на няколко нива. Пълнокръвна картина не само в познатите на човека три измерения, но във всичките десет – колкото са условните части в романа.

За мен тази книга е опит да се вербализира бъдещето. Словесна конструкция, която показва битуването на Висшето съзнание като непрекъснато и едновременно във всички точки на времепространството.

То е в отделния човек и извън него. То е във всички човеци и отвъд тях. То е процес и състояние. То е движение и покой. То е линия и точка. Материя и антиматерия. Мигновение и вечност. Едновременно.

Разбира се, изразните средства на писменото слово са ограничени. Но все пак този роман поставя основите за едно ново разбиране и възприемане по нов начин на човека, света и живота.

Тази книга представлява много повече от описание на една теория, от материализирането на различните й компоненти чрез средствата на художественото слово. М-романът „Липсващият сън” е пръв опит не просто да се разкаже за една идея, а да се реализира буквално практически теорията за Мултивселената. Идеята за множествеността на световете от физиката се въплъщава в произведение на изкуството. Сътворява бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *