Преди 108 години на днешния ден е обявена независимостта на България. Но днес се навършват и 95 години от кончината на Иван Вазов. Има ли връзка едното с другото? Има. Политическата независимост на всеки народ е немислима без духовната. А кой друг, ако не дядо Вазов, ни прави вече век и половина горди с принадлежността си към майка България, подтиква ни да тачим род, минало, език.
Малко е тъжно, че точно той си отива на такъв ден. Независими ли сме днес? Можем ли със същата твърдост като него да отстояваме своите изконни и най-съкровени ценности? Дълго можем да се питаме за това и още по-дълго да предъвкваме отговорите.
Все пак, нека гледаме в бъдното с неговото упование и учим децата си на неговата обич и преданост към родината. „Игото” може да бъде различно в различните времена. Важното е да пазим като зеницата на окото си имената и делото на тези, които вътрешно ни освобождават от него.
Помним те, учителю! Да са светли паметта ти и написаното от теб и да прогонват и занапред тъмата в нас!
Екипът на Лира.бг