Лира Литературно-рекламна Агенция
Какво да очаквате, ако сте жена и напишете еротична книга в Сърбия разказва Люси Еленкова:
Ели Гилич е родена през 1972 г. в Белград. Работи като преводач. Благодарение на нея сърбите четат Джефри Арчър, Дейвид Балдачи, Марио Пузо, Филип Рот, Одри Нифнегър, Бил Брайсън, Анаис Нин, Е. Л. Джеймс, Саша Грей и др. Дали дългогодишният й опит, особено в преводите на еротична литература, или чист творчески порив я подтикват да напише свой дебютен сборник с разкази – „Robovi žudnje“ („Роби на копнежа“). Ели Гилич влиза в живота на велики писатели и литературни герои, художници и композитори, гледа през техните очи греха, страстта, обсебването и убийството от любов. Пленници на сексулните си фантазии в тези разкази са Бодлер, Джойс, Распутин, Ана Каренина, Ромео, Жулиета, Хамлет, Офелия, Достоевски, Полина, Жорж Санд, Шопен, Нанси, Сид, А. Арто, Ван Гог, Нора, Джойс, Лорка, Дали и др.
Доколкото авторската книга на Гилич получава внимание, то е, за да я сочат с пръст. Не защото сърбите са пуритани. Там, както и в България, книжният пазар изобилства от еротични издания, художествени и автобиографични изповеди на всякакви жени, даже на елитни жрици от занаята. Очевидно тя е вдигнала летвата по-високо, а неразбирането, което среща, провокира гневната й реакция.
„Какво може да очаквате, ако сте жена, написала през 2016 г. еротична книга в Сърбия? Ще усетите как бухват като мая красиви неща. Ще се запознаете с необикновени хора, читатели ще ви изпращат покани за приятелство в социалните мрежи, само за да ви кажат, че книгата ви им е харесала, оставила е впечатление върху тях и искат да ви окуражат да продължите да пишете. От това сърцето ви ще затупти по-силно.
Но не всичко е толкова розово. В пощата ви ще се мотаят съобщения от непознати младежи, които се хвалят със своите сексуални способности, прикачват мръсни снимки и мислят, че заради техните усилия им се полага място в следващия ви сборник с еротични разкази.
Ще речете – много важно, луди ще има, винаги ги е имало. Би трябвало да съм наясно, щом съм се осмелила да пиша за секс.
А журналистите? Щях да падна от тях. Някои показаха професионализъм и сърдечност, други предразсъдъци. Изненада ме човек, който в края на разговора ни призна, че не е очаквал да съм… нормална. Струва ми се, че никой от нас не е нормален, освен ако не е изрод. Учудих се – защо по дяволите и аз? Той отговори половинчато: „Ами защото, без да се церемоните, пишете за секс“. Докато смеля факта как само лудите пишат за секс, последва нов шок: „Мислех, че сте някоя силиконова мацка с мрежести чорапи“. Е, не носех кожен камшик, иначе щях да изпълня очакванията на човека.
Имаше още журналистически бисери. Един вярваше, че ще отговарям на въпроси от интимно естество и най-вече за любовния си живот, без да схваща, че авторът не може да се идентифицира с книгата, мечтата – с реалността. Ако измисля трилър с няколко убийства, дали ще ме питат къде съм скрила труповете?
Всъщност, жестоко се лъжете, че първата ви книга ще мине без последици или ще се радвате на творческа свобода – независимо дали пишете за вакханлии, смърт или за хора, спасени при буря, винаги ще има такива, които да свързват вас с всяка дума, излязла изпод перото ви. Така че бъдете умни, не се самозабравяйте пред клавиатурата.
Най-потресаващо е робуването на стереотипи в т.нар. интелектуални кръгове. „Хубаво представяш широкия спектър на чувствата и лудостта, проблемът е, че толкова много секс съсипва определението за сериозна литература“. Виж ти! Не знам Анаис Нин, Ерика Джонг и други авторки да са ползвали сексометър. На кои везни да сложа изразните средства, за да съм сигурна, че няма да се проваля със следващата си книга?
Категорично смятам, че хората сме роби на двуличието, предразсъдъците и ограниченията, макар с всички сили да се мъчим да докажем на себе си и на другите, че духът ни е свободен. Плюем по вулгарните и евтини съдържания, които ни заливат, а тайно ги следим и насърчаваме тяхното разпространение. Сгазваме лука, но това не ни пречи да съдим прибързано отношения, които не са в рамките на благоприличието, и да ревем срещу тях с пълно гърло.
Роби сме на своите тесногръди схващания и се опитваме да ги наложим, защото нормални са единствено хора, които мислят като нас, не е ли така? В заключение ще кажа, че не бих превърнала личния си опит в обществена критика. Ако сте жена, написала еротична книга в Сърбия, очаквайте и хубаво, и лошо, както в ежедневието. Но бъдете готови за тиха битка всеки ден, ако не се поддадете на чужди представи и лицемерие. Дали ще бъдете овъзмездени за това? Надявам се.”
