Лира Литературно-рекламна Агенция
Д-р Санджив Чопра и журналистът Дейвид Фишър разкриват кои са петте елементарни стъпки към по-здравословен начин на живот в книгата „Големите пет” (ИК „Сиела”). За разлика от брат си – световноизвестният Дийпак Чопра, Санджив не популяризира алтернативната медицина, а изцяло базира твърденията в новата си книга на изследвания, публикувани в престижни научни издания.
Едва 3 месеца след излизането си в оригинал на английски език, новата книга на Санджив Чопра – брат на известния индийски популяризатор на алтернативната медицина Дийпак Чопра, излиза и на български. В „Големите пет” Санджив разкрива петте простички неща, които ще повлияят положително както на нашето здраве, така и на продължителността на живота ни: кафе, витамин D, физическа активност, медитация и ядки.
Както всяко правило, и това, разбира се, има своите изключения – ползотворното влияние на „големите пет” важи за повечето хора, но със сигурност няма да се отрази така добре на алергичните към ядки или чувствителните към кофеин например: „Фактите са категорични. Аз ни най-малко не се съмнявам, че пиенето на кафе, поддържането на високи, но нормални нива на витамин D, редовните упражнения, отделянето на няколко минути дневно за медитация и консумацията на шепа ядки е от огромна полза. Един или повече елементи от тази формула могат, в отделни случаи, да бъдат проблематични. Някои хора страдат от тежки алергии към ядки; у други пиенето на кафе води до тремор и безсъние. Но за повечето от нас включването на изброените пет елемента в ежедневния ни живот може да донесе значителни здравословни ползи и дълголетие”, категоричен е д-р Чопра.
От „Големите пет” научаваме също как всекидневната консумация на ядки намалява опасността от инфаркт с удивителните 60%, сравнено с консумацията на ядки по-рядко от веднъж месечно, защо е необходимо да пием по 6 чаши кафе на ден, както и още 2 полезни неща, които не са за всекиго. В подкрепа на твърденията си в книгата, Санджив Чопра се позовава изцяло на изследвания, публикувани в престижни научни издания. Авторът пояснява, че влиянието на „големите пет” е изследвано от десетилетия насам, а за да бъде напълно пунктуален и да подчертае истинността на твърденията си д-р Чопра изключва и данните от изследвания, спонсорирани от производители и продавачи на кафе, витамин D и ядки.
За разлика от брат си, Санджив Чопра не се позовава на алтернативната медицина – той е практикуващ лекар повече от четири десетилетия и преподава медицина в Харвард, САЩ, както и в други страни. Автор е на множество статии и на 6 книги, най-новата, от които е „Големите пет”.
„Големите пет” може да промени живота ви към по-добро с много малко усилия.”
Дийпак Чопра
ОТКЪС
Запомнянето на нови думи се удава далеч по-лесно след интензивни спортни занимания. Спортът ни прави по-умни, доказано е!
Изследване от 2013 г., осъществено от Факултета по психология и мозъчно здраве към университета в Отаго, Нова Зеландия, и публикувано в сп. Psychonomic Bulletin & Review, стига до извода, че „наличните до момента данни от геронтологични проучвания категорично доказват благотворното влияние на физическите упражнения върху пъргавината на мисълта, избирателното внимание, въздържането от прибързани реакции и възможностите за запомняне“.
Освен че оживяват мисълта, упражненията подобряват и паметта на възрастните. Анализ на три големи международни изследвания, публикуван в сп. Archives of Internal Medicine през 2009 г., съобщава, че „рискът от отслабване на паметта, измерен по стандартна шест етапна методика при около 3900 души на възраст от 55 години или повече, се оказва двойно по-малък у хората, които се занимават с умерено тежки или интензивни физически упражнения“.
Въпреки че точният механизъм, по който физическите упражнения оказват благоприятен физиологичен ефект, още не е открит, фактът, че те предпазват от редица страдания и заболявания е безспорен. Движението съществено снижава вероятността от развитие на диабет от втори тип, който напоследък е толкова чест, че постепенно се превръща в епидемия. Според американското здравно ведомство „има научни данни, че умерената загуба на телесна маса, съчетана с физически упражнения, може да предотврати или забави развитието на диабет от втори тип у предразположените към него възрастни“.
В допълнение към основния извод, че движението предпазва от сърдечни заболявания, проведеното през 2003 г. из¬следване на Американската кардиологична асоциация показва и това, че отслабването със средно 5 килограма и изминаването пеша на 10 километра седмично „забавя отключването на диабет от втори тип у хора от рисковите групи с 58%, сравнено с обичайните мерки, взимани в тази насока“. Метаанализ от 2007 г. на Полската спортна академия обобщава резултатите от изследвания, публикувани през предходните три години и потвърждава наличието на „49-процентно снижение на сърдечносъдовите заболявания и 35-процентно на диабета сред хора¬та, занимаващи се със спорт“, както и съществено снижение на риска от рак на гърдата и дебелото черво.
Едно от най-големите проучвания от този род изследва превантивния потенциал на силовите упражнения по отношение на диабета от втори тип. Изследователски екип от няколко важни научни института, сред които Харвардския здравен университет и болницата „Бригъм енд уиминс хоспитъл“ в Бостън, анализират данни за 99 316 жени в средна и напреднала възраст, проследени в течение на поне осем години в рамките на проект, изследващ здравния статус на медицинските сестри. Резултатите, публикувани в онлайн изданието на сп. PLOS през 2014 г., показват, че „жените, отделящи повече от 150 минути седмично за занимания с йога, силови тренировки, аеробни и други упражнения, са били с 40% по-малко застрашени да развият диабет от втори тип в сравнение с останалите. Полезен профилактичен ефект е бил наблюдаван както при упражненията за увеличаване на мускулната маса, така и при упражненията за нейното поддържане – видно от факта, че жените, отделящи по¬вече от 150 минути седмично за леки или умерено тежки аеробни упражнения, както и тези, отделящи поне 60 минути седмично за силови тренировки, били с една трета по-малко застрашени от диабет в сравнение с физически неактивните“.
Няма съмнение, че редовните физически упражнения трябва да бъдат част от живота на всеки един от нас. Повечето деца се движат достатъчно, докато играят, но с възрастта идват проблеми и отговорности, които не ни оставят време за физически занимания и спорт. В резултат животът ни става все по-уседнал, и то точно тогава, когато най-много се нуждаем от движение. Ползите от упражненията са много и с времето се натрупват; поради което и добре тренираните хора живеят по-дълго. Физическата активност помага на хората в напреднала възраст да се наслаждават на живота по-пълноценно и по-добре.
