Лира Литературно-рекламна Агенция
Джоузеф Стиглиц е един от най-популярните икономически анализатори в последните години. Той е носител на Нобелова награда за икономика, а у нас е известен с книгите си „Свободно падане“, „Цената на неравенството“ и „Голямото разделение“. Последната книга на икономиста „The Euro“ също предизвиква огромен интерес в Западния свят. Стиглиц размишлява върху кризата в Европейския съюз.
Стиглиц даде интервю за сп. „Тайм“, ето какво каза:
Какъв е основният проблем на общата европейска валута?
Разнообразието в Европа е нейната сила. Не е лесно за една валута да работи в регион с огромно икономическо и политическо разнообразие. Една валута изисква фиксирани лихвени проценти, което означава, че страните не могат да впрегнат своите валути да служат на собствените им интереси. Необходими са множество институции, които да помагат на страните, а политиците не са подготвени за това. Европа пусна еврото без да създаде и подготви такива структури.
Кризата политическа или икономическа е?
Двете неща не могат да бъдат разделяни. Еврозоната е създадена като част от неолибералната идея, според която пазарът винаги е ефикасен. Това само по себе си е политика. Имаше икономически нужди, които се очакваше еврото да задоволи, но лидерите вярваха, че то ще породи и растеж. И най-накрая – политиките в еврозоната не са достатъчно силни, за да създадат напълно интегриран фискален съюз с обща банкова система и т.н. Това създаде затворен кръг от типа „яйцето и кокошката“, който бе сигурна предпоставка за кризата.
Можеше ли германският канцлер Ангела Меркел да направи нещо, за да предотврати кризата?
Мисля, че през 2010 г. тя можеше да каже: „Хайде да реструктурираме гръцкия дълг, да създадем обща финансова система и т.н. И да осъзнаем ролята на Германия в тази криза.“ Нямаше непреодолим проблем с дълговете. Но дали можеше да промени политическите настроения в Германия? Това е много по-труден въпрос.
Смятате, че Гърция и другите страни с дългове, трябва да са по-благоразумни?
Има много крайни мнения, че ЕС не се променя и че германците не трябва да са отговорни за дълговете на другите страни. И докато политиците отлагат действията си, ситуацията става все по-зле. Така че и икономиката, и приемането на случващото се стават все по-лоши. Преди няколко години, в началото на кризата, идеята за Грекзит (излизането на Гърция от Евросъюза) бе смятана за немислима. Днес вече мнозина искат това.
Дали изходът от вота за Брекзит щеше да е различен, ако лидерите на ЕС бяха взели други решения в началото?
Трудно е да се каже, но предвид малката разлика в гласовете, е много възможно. В разгара на кризата Европа изглежда нефункционална до такава степен, че се наложи предразсъдъка, че Германия диктува всичко, който не е по вкуса на мнозина. Същевременно слабото икономическо здраве на Европа, бе усложнено от емигрантската криза. Всички емигранти искат свободно да се движат към по-богати страни като Германия и Великобритания. До голяма степен една от причините за Брекзит е именно емигрантската вълна. Това е много важно.
В новата си книга излагате идеята, че еврозоната всъщност не е била необходима, така ли мислите?
Винаги съм поддържал идеята за по-силен Европейски съюз. Но не мисля, че имаше икономическа нужда. Това е политически проблем и за това пиша в книгата си. Има много начини страните да вървят заедно, без да имат обща валута.
Кризата в еврозоната, както и финансовата криза от 2008 г., е в много отношения опровержение на неолибералните икономически идеи, които критикувате от десетилетия. Чувствате ли се реабилитиран?
По-скоро съжалявам за хората, които страдат, защото не сме взели правилните решения в началото.
Как ще приключи този експеримент?
Сега сме по средата – с единна валута, но без политически институции, които да я поддържат. Тази схема не проработи и едва ли ще проработи изобщо. Мнозина ще бъдат тъжни от смъртта на еврото, но това не е краят на света. Валутите идват и си отиват.
