Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова, радио „Хеликон“
Новините, които пристигаха в последно време от Франция, бяха тревожни за целия свят. Търсим смисъла за ударите на съдбата върху този европейски бастион във всяка книга, дошла оттам. „Някой да сложи край на предопределението на нещата“, казва Грегоар Делакур в „Писателят в семейството“. Думите, предназначени за едно семейство, понякога важат и за една нация. Авторът ни разказва проста история – животът на човек през три десетилетия на XX век – 70-те, 80-те и 90-те години, период на възмъжаване и зрелост, пълен с радост и разочарования. По завоите на неговата възраст, независимо дали е седем-, осемнайсет- или трийсетгодишен, обществото вярва, че всичко премълчано е грижа на писателя, а той е длъжен да расте такъв. Но четири детски рими и лъскава химикалка не създават гений. Баща му затъва в депресия, майката се люшка в ексцентрично поведение, болният брат се самоубива, сестра му ражда извънбрачно бебе. Реалността пипа грубо, не разчита на въображение. Затова романът е пълен с иронични вметки, музикални и рекламни препратки, като знаци за преобръщане на творческото послание – щом човек е безсилен да се вгледа навътре, насочва поглед към живота отвън.
Примирява се със статуквото, увлича го рутината, темпото на другите, лакомията на телата, повърхностните чувства, бързата печалба. Заменя домашния уют с медийна шумотевица. Намира чрез хората игра на ефектни заглавия, интимните им преживявания брандира като легендарни марки. Несъмнено личният опит на Грегоар Делакур в областта на рекламата подхранва тази книга. „Писателят в семейството“ излиза през 2011-а и веднага спечелва петте най-престижни литературни награди на Франция за дебютна проза. Година по-късно „Списъкът на моите желания“ му носи международно признание. Заради третата си книга „Какво поглеждаш най-напред“ (2013), актрисата Скарлет Йохансон подава съдебен иск срещу автора за неправомерно използване на името й. Дано 56-годишният французин има точните думи за това, което се случва в страната му днес. Защото да бъдеш герой на чужд живот понякога не е достатъчно.
