Лира Литературно-рекламна Агенция
Александра АЛЕКСАНДРОВА, Хеликон Витоша
Морска пяна, слънце, вино, яхта, самотни мъж и жена.
Мнозина, видели тези ключови думи в анотацията на някой роман, биха предположили, че това ще бъде поредното лятно четиво с романтично предвидим край. Но тъй като тук става дума не за някоя обикновена книга, а за “Морякът от Гибралтар”, нещата са по-различни. Действието в този ранен роман на френската писателка Маргьорит Дюрас е бавно и съзерцателно. По странен начин създава съвсем реално усещане за полюшване на вълни. Цялата история е едно обяснение в любов, дълго, колкото човешки живот. Прилича на сигнал от далечен морски фар, който неуморно просветва, за да прати утешение на замръкналите в труден час: “Аз също съм самичък, не се страхувай!”
Героите на Маргьорит Дюрас са разпилени черни точици по необятната световна карта. Но в тяхната самота има и голяма част доброволно отдръпване, потъване в пустинните вътрешни пространства на душата, където да бъдеш сам е неизбежно.
Пътешественичката Ана е превърнала целия си живот в търсене, в копнеж по мъж, когото почти не познава. Въпреки това тя не е мечтателка, защото живее без празни надежди. Нейният образ, описан лаконично, е особен преди всичко с таланта да обича безусловно, да дава без да се пести. Тя е изчистен портрет, в който е запазено само най-важното, най-яркото. Поглеждайки в този портрет, разбираме какви бихме били самите ние, ако имахме повече честност и кураж и по-малко илюзии. Нейният любовен роман не повтаря действителността, а тъкмо обратното – издига се над всякакви обичайни представи за щастие и романтика, над шаблона “…и накрая заживели щастливо”. Ана е скиталецът, който не търси място да уседне, жената, която не мечтае да бъде незаменима, тя е търсачът, който не се страхува да остане с празни ръце. И също така добре умее да освобождава чувствата и мислите от уморителни клишета. За разлика от повечето хора, които превръщат сърцата си в кафези от страх да не изгубят любовта, Ана я пуска на свобода, защото знае, че само така тя ще оцелее. По този начин съзнателно избира вечното вълнение и очакване за свой път.
Това е разказ за любовната принадлежност – единствена, съдбовна, неизлечима като болест.
„Всяка изживяна любов е деградация на любовта” е верую на самата Маргьорит Дюрас и това е една от характерните, важни за нея теми. Макар идеализиран, неутолимият любовен копнеж на душата е много дълбоко почувстван и осъзнат.
Бих препоръчала тази книга на всеки, който вярва, че историята на Малкият принц не е само приказка. Мисля, че “Морякът от Гибралтар” би се харесала на онези читатели, за които предаността на Малкият принц към неговата роза е нещо напълно сериозно и преживяно.
