Лира Литературно-рекламна Агенция
Огнян СТАМБОЛИЕВ
През 1878 година, непосредствено след Освобождението, Иван Вазов е преместен от Свищов, където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе – на същата длъжност при руския генерал Акимов.
„Живота си в Русе – разказва Вазов на професор Иван Шишманов, – съм описал подробно в романа „Нова земя” (по-точно във втората му част). Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенската губерния. Но тая деятелност не ме задоволяваше, защото желаех да напредна по служба в някаква по-сериозна работа. Когато загатнах това на генерала, който много благоволеше към мене, той се усмихна и ми каза: „Батюшка, защо Ви е повече работа? Та Вие сте поет и аз Ви оставям време да пишете!”
Като щатен преводач Вазов придружава генерал Акимов при редовните му обиколки из Русе и Русенската губерния. Според признанията на самия поет той водел в този най-цивилизован и европейски български град „доста шумен и весел живот”. А по онова време в Русе има много ресторанти, клубове и богати домове, в които редовно се дават приеми, салонни концерти и балове. Заплатата му стигала не само да поддържа майка си, Съба Вазова, но и да се облича много елегантно, по последната европейска мода. По сведения на старите русенци Р. Върбанов и Ц. Доганов, той живеел под наем в къщата на богатия търговец Андон Златев по улица „Икономова” (днешната „Духовно възраждане” зад Съдебната палата) № 23, на която сега има паметна плоча.
Но въпреки „разгулния живот”, Вазов се занимава усърдно с литература. В крайдунавската ни столица той завършва започнатата в Свищов стихосбирка „Избавление”, съчинява цикъл епиграми (отпечатани за първи път в „Майска китка”, издание на Христо Г. Данов), написва и комедията „Михалаки чорбаджи”. И най- главното: замисля романа „Нова земя”(1896).
Поетът се включва много активно в обществения и културния живот на града – изнася сказки в руско-българския културен клуб, посещава репетициите и премиерите на театъра, става един от учредителите на Македонския благотворителен комитет в Русе, създаден след Кресненското въстание.
В Русе Вазов е вече на двадесет и девет години и се замисля сериозно за женитба. Роден е под знака на Рака и счита, че е създаден за семейство, да има съпруга, дом, да бъде баща… Русенци от неговия кръг решават да му помогнат в това начинание. Запознават го с госпожица Атина Болярска. Тя е красива, умна, образована, от много добро и богато семейство, с вкус към поезията и музиката, с жив темперамент. При това е учила в Киев. Тази образована и изискана светска дама от елита на Русе (родена е през 1860 година, с десет години е по-млада от Вазов и е племенничка на Васил Друмев) е изглеждала много подходяща партия за поета с неговите високи културни изисквания и социалното му положение в обществото… Но, за съжаление, големите очаквания не биват оправдани. Между характера и понятията за живота на Атина Болярска и тези на Вазов постепенно изпъква непримирима противоположност. Поетът предпочита семейния уют пред шумните светски забавления и решава да се посвети изцяло на работата си. При това бракът е бил сключен повече по съвест, а не по чувство. Трае само година и три месеца и е разтрогнат, включително и заради намесата на майката на писателя, Съба Вазова, която така и не приема своята снаха.
„Тая женитба – свидетелства Борис Вазов (като добре посветен в братовите си семейни работи), – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”. Накратко казано: идват куп недоразумения, конфликти, скандали, които бързо слагат край на съпружеските отношения. Сам Вазов признава пред Иван Шишманов: „В епохата на „Денница” пада и моята женитба (4 ноември 1890)… За жалост, бракът ми излезе нещастен. Неудовлетвореността ми от брачния живот се вижда вече в стихотворението „Трънкосливката” от „Денница”. След тринайсет месеца аз се разделих с жена си…” Но тук трябва да споменем, че Атина Болярска вдъхновила Вазов да напише един от най-хубавите си разкази „Коледен дар” и била първият читател и критик на неговите съчинения по онова време.
Престоят на Иван Вазов в Русе е около една година. От началото на май 1879 той е назначен по предложение на министъра на просветата Марин Дринов за председател на окръжния съд в малкото балканско градче Берковица.
През 1920 година, по случай 70-годишния му юбилей (отбелязан изключително тържествено и мащабно в цялата страна), русенската делегация му донесла хубав подарък – халат от скъпа материя с оригинална красива бродерия, кепе и домашни везани пантофи, изработени от ученичките от Русенското девическо професионално училище. Не само пред делегацията в столицата, но и малко по-късно, със специално писмо, народният поет изразил дълбоката си благодарност за: „…милия подарък, изработен от русенци”, за чийто роден град бил запазил „най-хубави, най- светли спомени”…
Б.а. По този повод бих искал да изразя съжалението си, че и в Русе, и в другите наши големи градове все още няма паметници на Вазов, Ботев, Левски и още редица велики българи.
Предложен за Нобелова награда, но…
Може би не знаете, че на 20 септември 1916 г. проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. Наградата обаче не е връчена на Иван Вазов, а на напълно забравения днес шведски писател Вернер фон Хайденщам.
