Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова, радио „Хеликон“
Всеки, който е разглеждал в книжарниците раздел „приложна психология“, остава със смесени чувства. Заради изобилието, сходството в темите, често дори еднаквите заглавия и ако не съзре в тях чиста манипулация, може да приеме бодрия им позитивизъм за житейски опит. А той винаги е водещ. Автори като Луиз Хей, Робин Шарма, Геше Майкъл Роуч, Анди Андрюс имат таланта да превъртат личните си проблеми на вътрешно, по-високо ниво и да представят болката, провала и отхвърлянето като успех на волята. Един от хитовите автори – Нийл Доналд Уолш, е на фокус по радио „Хеликон” във връзка с неговото гостуване в България в края на май.
Изгори, за да светиш
Звучи буквално, при такава съдба. Домът му е изпепелен в пожар, следва низ от перипетии, създадени сякаш нарочно за този човек – фалит, развод, автомобилна катастрофа, от която той оцелява със счупен врат, период на ровене по кофите за смет, скитане из улиците в пълна безизходица. Едва ли това може да се нарече авантюра, макар от позицията на своята слава по-късно Нийл Доналд Уолш да смята живота за „щастливо приключение“. Тогава, в началото на 90-те, този зрял петдесетгодишен американец грабва един бележник и започва да излива душата си в търсене на правилната посока. Така се раждат „Разговори с Бога“.
Кое го съживява?
Отговорът е в „По-щастлив от бог“ – „Единственият начин да се придвижите напред е да си зададете въпроса: „какво би станало, ако всичко, което смятах за „погрешно“, всъщност беше „правилно“?“ Великите открития са направени благодарение на готовността и способността да не бъдеш прав. Ето какво е нужно.“
Поредицата „Разговори с Бога“ представлява изумителен диалог, обхващащ почти 3000 страници, събран в 9 книги, писани в продължение на 11 години. Обичан бестселър от две поколения, преведен на близо 40 езика. Тъй като не прилича на християнска молитва, нито е т. нар. „ченълинг“ (канал за енергийни форми), Нийл Доналд Уолш залага на общуването с двойствената си човешка същност и нейния божествен потенциал.
„Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване – че искаш“, пише той.
Личната цел
Възпитаван в строг католицизъм, Нийл Доналд Уолш приема безкритично своя абсолютен създател, но не го персонифицира. Грижовен, наказващ, всеопрощаващ, в случая бог не носи име, не притежава лице, а е просто съвкупност от правила и норми, които наподобяват повече етична, отколкото религиозна система.
В дискусия с кабалиста д-р Михаел Лайтман по повод книгата си „Когато всичко се променя, промени всичко“, лекторът споделя: „Бих искал да направя правителство в сянка, едно истинско правителство в сянка, което да няма никакви привилегии или сила, но независимо от това да се събира редовно. И то се движи от столица на столица, шест месеца в Ню Йорк, след това в Москва, след това където и да е другаде. Каквото и да прави това правителство в сянка, то би предложило и би обсъждало; и би показало много ясно какви решения, пред кои пет най-големи проблема е изправен светът днес. След това ще покани хора да се присъединят към дискусиите. Сега с наличието на Интернет това е, разбира се, много лесно; можеш да го направиш за минути, в действителност, да направиш така, че корпорациите по света да го спонсорират, срам за тях ако не спонсорират глобален плебисцит. Колко от вас биха се съгласили на тези законодателни предложения? Дори ако нямат силата на закона зад себе си, а върху духовната основа на единството?“.
Дано читателите, намерили упование в книгите на Нийл Доналд Уолш, са израснали дотам, че да фокусират личната си дезориентация и разграничат сладкодумния пантеизъм от хитрата игра на контрол. Иначе въпросите, на които търсят отговори, ще рикошират с обратна сила и всичките им свръхчовешки търсения ще идат напразно. Четете го, обсъждайте, но и мислете!
