Няма нищо по-хубаво от това да получиш препоръка за книга от приятел, на чието мнение наистина държиш. А какво са любимите ти писатели, ако не приятели, с които просто никога не си имал шанса да се срещнеш на живо? Тук ще откриете препоръките на някои от най-великите имена в литературата.
Приятно четене!
Марк Твен
През 1887 г. Твен изброил в писмо най-подходящите според него четива за момчета, момичета и възрастни. Препоръките му за деца, освен всички други, включвали спомените на Юлисис Грант, „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Приключенията на Гъливер“ на Джонатан Суифт и „Арабски нощи“. По отношение на книгите за възрастни. Твен изразил колебание, позовавайки се на субективния характер на четенето и сравнявайки го с успешните брачни взаимоотношения и неуспешните при други. Все пак той изразил няколко препоръки, сред които такива за Шекспир, „Смъртта на Артур“ на Томас Малори и „Арабски нощи“, която препоръчвал и за деца.
Улф била пословично придирчив читател, но за Фьодор Достоевски не използвала друго, освен похвали. В есето си „Руската гледна точка“ тя пише: „В романите на Достоевски кипят водовъртежи, вихрят се пясъчни бури и водопади се опитват да ни засмучат. Те са композирани чисто и просто от духовност. Противно на нашата воля, те ни привличат, заслепяват, задушават и същевременно с това ни изпълват с шеметен екстаз. От Шекспир насам няма по-вълнуващо четиво“.
Лангстън Хюз
Гласът на Харлемския ренесанс черпи вдъхновение от разнообразие от американски поети – от Уитман до Пол Лорънс Дънбар. Но любим му е Карл Санбърг, поет и биограф на Линкълн, за когото президентът Линдън Джонсън казва „Той е повече от гласа на Америка, повече от гениален поет. Той самият е Америка“. Хюз е напълно съгласен и сам нарича Санбърг „моята пътеводна светлина“, посвещава и свои творби на него.
Когато младият почитател Арнолд Самюелсън преминал на автостоп цялото разстояние от Минесота до Кий Уест, само и само да се срещне с тогава 35-годишния Хемингуей, авторът бил възхитен. „Той попита Самюелсън кои са любимите му автори. Почитателят отговори, че харесва Робърт Луис Стивънсън и Хенри Дейвид Торо. „Чел ли си някога „Война и мир“?“, попита го Хемингуей, а Самюелсън каза, че не е. „Това е ужасно добра книга, трябва да я прочетеш. Ще се качим в кабинета ми и ще ти напиша списък с книги, които задължително да изчетеш“. Освен „Война и мир“, списъкът съдържал „Анна Каренина“ на Толстой, „Братя Карамазови“ на Фьодор Достоевски, „Дъблинчани“ на Джойс, „Души в окови“ на Съмърсет Моъм и „Брулени хълмове“ на Емили Бронте.
Не се съмняваме, че поетесата Силвия Плат е била страстен читател на интелектуална литература, но в писмо до майка си тя споделя любовта си към по-практичните четива: „Ако имаш възможност, ще ми изпратиш ли „Радостта от готвенето“? Това е една от книгите, която наистина ми липсва“.
През 1936 г. депресираният и алкохолизиран Фицджералд прави опит да се застреля в хотел в Северна Каролина. В крайна сметка той се сприятелява с медицинската сестра, която трябвало да го наглежда след инцидента, и й препоръчва много книги. Препоръките му покриват широк спектър от жанрове и включват пиесите на Оскар Уейлд и тези на Хенрих Ибсен, „Война и мир“ на Толстой, както и поезия на Кийтс и Шели, а дори и детективският роман на Дашиъл Хамет „Малтийският сокол“.