Лира Литературно-рекламна Агенция
Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. Перник. Завършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1985). Автор на кратки разкази, публикувани в 30 страни от света, носител на национални и международни награди, представител на най-новата българска литература. Нейни романи са публикувани в България и САЩ. Секретар е на българския ПЕН-клуб. Живее в Перник. С творбите си печели писателски стипендии за престой в литературни колонии и семинари в Швейцария, САЩ (двукратно), Китай, Босна и Херцеговина. Романът й „Една и съща река“ е номиниран за наградата „Хеликон“.
––––––––
Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и сп. „Книжарница” – все четящи хора?
– Пиша разкази, написала съм и три романа. Пиша. Това е единственият начин да се противопоставя на унижението, бедността и терора, които ни заобикалят. Дори да водя обречена битка, няма да се откажа. Дори никой да не чуе един протестиращ глас, звукът доказва, че има живи нерви и мисъл. Че стремежът към добро не е умрял. А това е другото име на литературата.
Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?
– Разказите на Йовков, стиховете на Димчо Дебелянов, поемата „Септември” на Гео Милев, разказите на Чехов, „Сто години самота” на Маркес, „Смъртта на Артемио Крус” от Карлос Фуентес, разказите на Алис Мънро. Тези автори ми дават надежда, че колкото и непрогледни да са злото и алчността, идва ден, когато кълновете на човечността отново пробиват пластовете мракобесие и вдигат своите зелени знамена към света.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– С радост. Но никога не съм се влияла от това дали печеля или не. Истинската загуба е да станеш удобен на някого с написаното от теб. Победа е да дадеш сила на човек в безизходица и да откриеш с думите си пътечка към светлината.
Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?
– Наградите привличат вниманието на читателите към книгата, повече очи я намират. Има силни и проницателни литературни критици в България. Истинската литературна критика е гръбнакът на националната литература. Ще бъда благодарна критиците да подхождат към моите книги сурово.
Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?
– Каузата на онези, които не се ползват с протекции, които не разчитат на връзки, а на собствения си гръбнак, на продукта, който създават, на таланта и умението си да градят живот. Лицата от другата категория винаги някой измъква от кашата, създала се поради тяхната неграмотност, наглост, незачитане на закона и правилата.
Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?
– Писателят е предупреждение на своето време, преден пост пред бомбите. Главата на писателя постоянно е на гилотината – той има смелостта да напише думи на чест и справедливост, които да го извеждат високо – на ешафода, издигнат от мракобесието, терора и лъжите. Може би когато е сам, писателят е безсилен, но дори да изгуби живота си, кръвта му не е пролята напусто. Думите, създадени от писателя, попадат в сърцата като семенце на лотос – то може да издържи хиляда години в мрак, киша, суша и когато се създадат благоприятни условия, растението отново покълва. Това е писателят – той е и семенцето на лотос, той е и благоприятното условие, той е и пролятата кръв. Но преди всичко друго писателят е талант и смелост.
