Джонатан Франзен: Писането е моето бягство от всичко

09.09.2015 Интервюта

Един от най-четените автори на Америка Джонатан Франзен наскоро отново е сред най-търсените за интервюта след излизането на новия му роман „Purity“. Той разказва за себе си и стимула си да работи пред репортера на npr.org Тери Грос следното:

За писането

Писането не е бягство само от мен самия. То е бягство от целия свят, от всичко. За мен писането е като мечта, към която отново и отново се връщам. Някаква вътрешна потребност. И когато ми върви се чувствам като в някаква фантастична страна, забравям всичките си болки. Искам да съм в интимни отношения с читателя.

За разкриването на личен опит в книгите му

Написал съм доста лични есета. Написал съм и доста открит мемоар. И не се отричам от никое от тези писания. Писателят винаги е в странната позиция да разкрива по малко себе си по начин, по който не всеки може да си позволи. Понякога това граничи с ексхибиционизъм. „Защо се чувствам длъжен да разкажа онази срамна история за предците си?“ – това е въпросът, който брат ми ми зададе след излизането на „Purity“. Той ме питаше: „Защо трябва отново да се занимаваме с това?“. Но предполагам, че просто трябва да го правя.

За вината на писателя

Винаги има известно напрежение, когато стане дума чия история разказва един роман. Проблемът е много повече от това, до колко близки са отношенията на писателя със субекта. Един от най-ужасяващите случаи в моята практика е едно писмо от майка на дете, за чиято смърт писах в едно есе в „Ню Йоркър“. Казваше ми, че съм изопачил фактите, че това е нейната история и аз някак съм и я отнел и по никакъв начин не може да ми прости това. Ето такава вина поема всеки писател на художествена проза или пък на есета. Честно да ви кажа, това е най-голямата трудност за писателя.

За решението да бъдеш родител

В периода 2005-2007 година ми беше много трудно да завърша книгата, която по-късно стана известна като „Свобода“. Чувствах се изолиран и изгубен. Мислех си: „Боже мой, изпускам нещо. Може би съм твърде отдалечен от живота. Твърде инертен. Може би трябва да се сдобия с дете“. Тогава прочетох статия на журналиста Джордж Пакър за ситуацията в Ирак и бежанците, за многото деца, които остават сираци и си казах: „Трябва да осиновим няколко деца, да им дадем семейство“. Помислих си го, защото усещах товара на това, да бъда писател. Трябваше да предам книгата след шест седмици. След това бързо размислих по темата с детето. Редакторът ми ме разубеди, като ми каза: „Много хора могат да станат добри родители, но много малко хора могат да напишат толкова добри книги, като твоите“. Все пак си мисля, че това, че нямам деца ми помага да съм толкова задълбочен в писането си. Но пък ако имах деца, щях да съм различен, може би много по-добър човек.

Свързани заглавия

Джонатан Франзен искал да осинови сираче от Ирак, за да разбере по-добре младите

Джонатан Франзен: Земята днес е като пациент с неизлечим рак

Джонатан Франзен се скара с Дженифър Уайнър

Новият роман на Джонатан Франзен излиза догодина

Биография на Джонатан Франзен излиза в края на 2015 г.

В писателската кухня – Джонатан Франзен интервюира Даниел Келман

Джонатан Франзен: Освободителите от Силиконовата долина са или морални идиоти, или лъжци

Джонатан Франзен: Днешните автори са обсебени от самореклама

Джонатан Франзен, идвай при нас!

„Свобода“ от Джонатан Франзен (откъс)

Много образно за безобразното (или безобрàзното)