Лира Литературно-рекламна Агенция
Сава СЛАВЧЕВ
В очакване на българския превод на последния роман на Джонатан Франзен „Свобода” спокойно мога да кажа, че „Поправките” е книга, която не може да те остави безразличен. „Поправките” е роман, който трудно може да бъде определен еднозначно. Това е четиво с голяма плътност, книга за нещата под повърхността, за по-дълбоките измерения на нашата същност, предадени с богат, интересен и стилистично щедро обагрен език. Което изобщо не лишава изказа от директност и сила, на моменти болезнено пареща, разкриваща не само интелигентността на автора, но и дълбоките психологически проникновения, до които стига. Читателят дори остава с впечатлението, че словесният поток, бистър ручей от лекота и сложност, не е карал Франзен да премисля многократно всяка фраза, за да създаде такава пъстра картина на днешната модерност и че стенописът на болното ни време е бил създаден съвсем небрежно, на шега. Това не е вярно. Енциклопедичността и дълбаенето в пластовете на човешките отношения изискват много работа, много наблюдения, анализ и самоанализ. Едно обикновено семейство от средния американски запад, хора на 75 години, които прекарват ежедневието си в спомени, в безсмислени кавги по теми отпреди 40 години и в преместване на безполезни предмети, оставени в кашони, недокосвани след напускането на къщата от трите им деца. Всеки ден досущ като предишния. Обезкуражаваща баналност на съществуването. Разплитането на четирите сюжетни линии описва животът на всяко едно от децата им, за да се вплетат накрая в общата нишка на бленувата от майката Коледа, на която тя иска да събере цялото семейство и нещата да са ”както преди”. Така узнаваме за големия брат Гари, успелият шеф на банка, който е на прага на депресията и на крачка от развода; за Чип, интелектуалецът, който преподава в колеж, но бива отстранен от работа, защото е спал с една своя студентка, за да стигне после до Литва, като консултант на бивш министър, превърнал се в нещо средно между предприемач и чист мошеник; за Денис, дъщерята, която дълго се лута по житейския път, в професионален, но и в личен план, уморена от невъзможността да разбере дали е хетеро и хомосексуална. Възрастните родители, възпитали децата си с „поправки”, които като големи отхвърлят.
Пораснали деца, влюбени в собственото си его, тъпчейки чувствата на околните, презирайки почти пуританския морал, който им е бил налаган от майка им. И накрая – вледеняващо реалистичното описание на паркинсона, завладял бащата, към който, оказва се, най-разхайтеният тип, интелектуалецът Чип, проявява съчувствие, разбиране и готовност да сподели последните му дни. Докато прави поредните ”поправки” на сценария си, с който възнамерява да реши финансовите си проблеми в живота.
„Поправките” са нещата, които трябва да направим час по скоро в себе си, защото ако днес сеем вече загнили семена, не бива да се учудваме какво ще жънем утре. Посредственост, безличие, показност, лошо възпитание, компулсивни разстройства, притежание, користност, печалба, лицемерие, политика, завист: постепенно разпадане на същинското и човешкото, изразени в невъзможност за общуване и да бъдем себе си – честно, с отдаденост и любов.
„Поправките” тук
