Лира Литературно-рекламна Агенция
Един от най-продаваните американски писатели – Джонатан Францен (52) даде интервю на журналиста Евгений Лавут за руската електронна медия openspace.ru. Поводът е преводът на нашумялата му книга „Свобода”, която скоро ще се появи и на български език. Францен е един от любимите писатели на президента Барак Обама и му връща жеста с пълната си подкрепа.
Авторът е роден в САЩ в семейство на американка и швед, завършил е в Германия. Автор е на 6 книги и е носител на множество литературни награди.
Романът ви „Свобода” се различава много от предишната ви книга The Corrections („Поправките”) – много по-сериозна е, няма я предишната Ви игривост.
– Първо, аз не бих могъл да напиша втори път една и съща книга. И ще Ви кажа, че един от източниците на комедията и, без съмнение, на сатирата е злостта, агресията. Когато станах на 40, издадох The Corrections и почувствах, че това, на което съм способен, получи признание. И ми се стори странно да продължавам да се сърдя.
В „Свобода” наистина сте доста по-добър и търпелив.
– Да, и освен това изгубих чувството си за морално превъзходство. За да напишеш сатира, трябва да се чувстваш по-умен и прав от всички останали. The Corrections беше комедия за хората, които бягат от действителността. А това предполага, че аз като автор знам как стоят нещата всъщност. В „Свобода” се опитах да стана още по-близък на героите ми и ми се наложи да се лиша от авторитета си и от позицията, че преценявам по-добре от тях. Когато се откажеш от тази увереност, писането на комедия е невъзможно.
Може да се каже, че „Свобода” рисува портрет на представителите на три нещастни и губещи равновесие поколения. Кое от тях ще определя лицето на Америка през следващото десетилетие и в кое Вие вярвате най-много?
– Тези три групи са част от намаляващата американска средна класа. Отчасти и от тях зависи дали средната класа ще преживее следващото десетилетие. Но в немалка степен това зависи от влиятелните представители на едрия бизнес, които населяват романа.
Какво мислите за протестите „Окупирай Уолстрийт”? Какво значат те за останалите американци?
– Имам някои забележки към организацията, мотивите и посланието на протестиращите. Но те свършиха едно много добро дело – набиха в общественото съзнание представата за единия процент и за 99-те процента. Това беше разговор, който отдавна трябваше да започне. За всички беше очевидно, че през последните 20, дори 40, години, че един процент от населението в тази страна все повече преуспяваше, а мнозинството постепенно губеше почва под краката си.
„1 срещу 99”, дори просто като фраза в обществената дискусия, е колосален пробив и аз смятам, че това е заслуга на протестното движение. Ние не обичаме да говорим за това, защото всеки, който посочваше това неравенство, беше обвиняван от републиканците, че води класова борба. Самата идея, че много богатите трябва да плащат малко по-високи данъци от средната класа, моментално се тълкуваше като призив за класова борба. Но накрая неравенството стана толкова очевадно, че съпротивата беше сломена и ние започнахме да говорим за класовата разслоеност и за финансовия елит.
В Русия такъв разговор би бил необходим, но страшно много хора, и не само от елита, се страхуват да го започнат. Защото всички разбират, че недоволните са толкова много и са толкова лесни за манипулиране, че това може да доведе до нова революция.
– Вашата и нашата история много, много се различават. У нас в края на ХІХ век имаше „каучукови барони”, а огромни богатства се съсредоточиха в ръцете на малка част хора. И това много прилича на сегашната ситуация. В отговор беше прието антитръстово законодателство, което доведе до разделянето на Standard Oil и много други монополи и за първи път в историята беше въведен национален подоходен данък. Духът на егалитаризма беше заложен в ДНК-то на нашата държава. И доколкото той се съчета с идеологията на свободния пазар, както се случва винаги при капитализма, това доведе до концентрация на огромни богатства в ръцете на малка група хора. Но дори преди 100 години стремежът е бил да се поправи тази ситуация и се е разбирало, че тя е лоша за републиката. И беше достигнат удивителен резултат – през 70-те години генерален директор на корпорация печелеше средно 40 пъти повече от най-нископлатения си сътрудник. Това е невероятно малка разлика. В момента разликата е до 500 пъти. Затова така се радвам на „99% и 1%” и че се реагира на тази прекомерна концентрация на богатства.
Докато съвременна Русия се появи от автократична държава и има друга ДНК. В Русия всичко се случва много по-конвулсивно.
Добро попадение – „конвулсивно”. А как се отнасяте към Обама?
– Харесвам го, както преди. Щеше да бъде по-добре, разбира се, ако беше по-възрастен, когато го избраха. Струва ми се, че му се наложи да учи много неща на собствен гръб. Това е първият президент в живота ми, когото обичам и уважавам. Аз принадлежа към интелигенцията и той е един от нас. Уникално е, че в Белия дом седи човек, който е чел същите книги, които и аз, и можем да си поговорим за тях.
На Обама му раздадоха чудовищни карти: бяхме вкарани в две много скъпи войни, страната беше на ръба на фалит, финансовата система рухна няколко месеца преди избора му. И въпреки това той успя да прокара здравната реформа.
Мнозина се оплакват, че президентът се е отказал от либералните ценности, и биха искали той да се държи по-твърдо и да се сражава с Конгреса като Линдън Джонсън. Но аз го уважавам за това, че действа така, както смята за наобходимо, и мисля, че има добри шансове да бъде преизбран, въпреки ужасното състояние на икономиката.
В едно интервю казахте, че Обама е твърде сложен за президент…
– Той е един от нас и вижда нещата в цялата им сложност, а за политик това е опасно нещо. Но пък умее, когато трябва, да става по-обикновен. Има я тази раздвоеност, като у всички качествени хора. От една страна е старомоден чикагски политик, а от друга – интелектуалец като мен. Мисля, че е добър човек. Майка му добре го е възпитала.
Каква книга се каните да напишете или вече пишете?
– След няколко месеца ще издам сборник с есета. Писал съм ги през последните 10 години. Много съм доволен от тази книга, казва се „Още по-далече”. Имам няколко нехудожествени проекта, пиша за Едит Уортън. И работя по телевизионни сценарии. Това ме възпира да пиша художествена литература и смятам, че е за добро. Защото имам свойството да тръгвам да пиша роман преди у мен да е узряло това, което искам да кажа.
(Публикуваме интервюто със съкращения)
Свързани заглавия
Макс Фриш „анкетира“ Джонатан Францен
Какви книги си купи Обама през ваканцията?
Зондхайм, Францен и Уилкерсън с награди „Хартланд”
Рей Клуун: Искам да направя четенето по-секси
Паоло Джордано: Всеки един от нас е просто число
