Творчеството му е събрано в 80 тома. Смятан е за един от най-богатите и плодовити писатели. Само за най-популярния си герой – инспектор Мегре, написва 75 романа и 28 разказа. По идея на директора на престижното френско списание „Пари матен” влиза в стъклена клетка и пише роман пред очите на публиката за един ден и една нощ. Страниците са показвани на наблюдатели в процеса на писане. Яркото му присъствие в криминалната литература започва, след като се вслушва в съвета на литературна редакторка: „Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне”. Писал е между 60 и 80 машинописни страници на ден. Към таланта и трудолюбието трябва да се прибави и ненаситната му страст към жените. Сам признава, че е „познавал” над 10 000 жени, 8 000 от тях жрици на любовта. Затова и често се питал: „Кой съм аз?”.
Майка му била суеверна и променила рождената му дата от 13-и на 12 февруари. Още 15-годишен Сименон става репортер в „Ла газет дьо Лиеж”, където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа.
Публикува първия си роман, когато е на 18 години. През 1922 г. отива в Париж безпаричен, но амбициран. Само на кафе и кифли, в евтин хотел, пише първите си разкази. Първият му роман за Мегре се появява през 1931, последният – през 1972 г. Литературният герой „влиза” в киното и театъра и носи световна слава и пари на автора си. През 1966 г. в холандския град Делфзейл е поставена статуя на героя с надпис: „Жул Мегре е роден в Делфзейл на 20 февруари 1929 година… на 44 години… Баща Жорж Сименон, майка неизвестна…”
За да си почине от Мегре, Сименон пише и други романи.По време на Втора световна война лекар му предрича още две години живот заради сърдечни проблеми.
Умира на 4 септември 1989 г. от тумор на мозъка в Лозана, където живее от 1957 г.
Цитати от Сименон:
Разбирай хората, не ги съди. В живота няма престъпници, има само жертви
Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие.
Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите.
Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други.
Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж.
Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен.
Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдава как живеят децата.
Съществува само един морал – този, с помощта на който силните поробват слабите.
Чета и наказателния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога.