Начало / Автори / Мо Ян – китайският еквивалент на Франц Кафка и Джоузеф Хелър

Мо Ян – китайският еквивалент на Франц Кафка и Джоузеф Хелър

Преди броени минути китайският писател Мо Ян беше отличен с Нобелова награда за литература. С това Ян се превърна в първия китайски автор, който живее в родината си, печелил този приз*. Шведската академия заяви, че той „със своя халюцинаторен реализъм слива народни приказки, история и съвременност. Той пише за хора, които живеят в бедност. Понякога печелят, но в повечето случаи губят. Изключително оригинален разказвач със собствена уникалност”.

Смята се, че Ян е един от най-преписваните и най-често забраняваните китайски писатели. Наричан е китайският еквивалент на Франц Кафка и Джоузеф Хелър.

Ян е роден през 1955 г. в семейство на фермери. Напуска училище по време на Културната революция в неговата родина, за да работи във фабрика за петрол. На 20 години се присъединява към армията. Започва да пише още като войник. Само две години по-късно получава позиция в Департамента по литература в Културната военна академия.

Стилът в творчеството на Мо Ян е комбинация от политическата критика на Лу Хун и магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. Те са и двамата автори, повлияли го най-много. Често комбинира идеален свят, изпълнен с красота и хармония с много жестоки картини.

Написал е десетки романи и разкази, някои от които публикувани на английски език. Сред по-популярните му произведения са „Red Sorghum”, „The Republic of Wine: A Novel”, „Shifu: You’ll Do Anything for a Laugh”, „Big Breasts & Wide Hips”, „Iron Child”, „Abandoned Child”, „Life and Death Are Wearing Me Out”.

Носител е на най-престижните азиатски литературни награди като „Fukuoka Asian Culture Prize”, „Newman Prize for Chinese Literature” и „Mao Dun Literature Prize”.

Интересен факт е, че Мо Ян не е истинското му име. Кръстен е Гуан Мойе. Литературният му псевдоним, преведен от китайски, означава „не говори”. Когато говори в университет в Хонг Конг, казва, че избира този псевдоним още преди да завърши първия си роман. Причината е, че не се цензурира, а това не е прието добре в родината му Китай, където е най-добре да не говориш. Друго любопитно нещо, свързано с него е, че понякога пише на традиционна китайска хартия, като използва само мастило и четка. Последният си роман, „Life and Death Are Wearing Me Out”, пише точно по този начин, като го приключва само за 43 дни.

–––––––––––

*През 2000 г. Нобеловата награда за литература беше присъдена на Гао Синдзиен, който от 1987 г. живее във Франция. Книгите му са забранени в Китай.
Друг нобелист, който пише за Китай е американката Пърл Бък.

Прочетете още

pet

Пет любими книги празнуват столетие

Романи, които откриваме или препрочитаме и днес Родени са през 1925-а – и точно това …

2 Коментари

  1. Един друг голям китайски писател е бил близо до Нобеловата награда за литература – Лин Ютанг. На няколко пъти е бил номиниран за това престижно отличие, но, за разлика от Пърл Бък, тази награда не му е била присъдена.

    На български език е преведена една от най-известните му книги, трилогията „Един миг в Пекинг” – картина на едни от най-драматичните събития в най-новата история на тази страна (периода 1900 – 1938). Лин Ютанг е участник и свидетел на тези събития.
    Книгата е сканирана и достъпна в Интернет.

  2. http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Китайски_имена/Пинин-български
    Справката е лесна, но никой няма да си направи елементарния труд да я извърши. И сега навярно завинаги ще имаме Мо Ян вместо правилното Мо Йен. Добре поне, че Лу Сюн е вече публикуван на български. Току-виж и той останал като Лу Хун.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...