Начало / Автори / Мо Ян – китайският еквивалент на Франц Кафка и Джоузеф Хелър

Мо Ян – китайският еквивалент на Франц Кафка и Джоузеф Хелър

Преди броени минути китайският писател Мо Ян беше отличен с Нобелова награда за литература. С това Ян се превърна в първия китайски автор, който живее в родината си, печелил този приз*. Шведската академия заяви, че той „със своя халюцинаторен реализъм слива народни приказки, история и съвременност. Той пише за хора, които живеят в бедност. Понякога печелят, но в повечето случаи губят. Изключително оригинален разказвач със собствена уникалност”.

Смята се, че Ян е един от най-преписваните и най-често забраняваните китайски писатели. Наричан е китайският еквивалент на Франц Кафка и Джоузеф Хелър.

Ян е роден през 1955 г. в семейство на фермери. Напуска училище по време на Културната революция в неговата родина, за да работи във фабрика за петрол. На 20 години се присъединява към армията. Започва да пише още като войник. Само две години по-късно получава позиция в Департамента по литература в Културната военна академия.

Стилът в творчеството на Мо Ян е комбинация от политическата критика на Лу Хун и магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. Те са и двамата автори, повлияли го най-много. Често комбинира идеален свят, изпълнен с красота и хармония с много жестоки картини.

Написал е десетки романи и разкази, някои от които публикувани на английски език. Сред по-популярните му произведения са „Red Sorghum”, „The Republic of Wine: A Novel”, „Shifu: You’ll Do Anything for a Laugh”, „Big Breasts & Wide Hips”, „Iron Child”, „Abandoned Child”, „Life and Death Are Wearing Me Out”.

Носител е на най-престижните азиатски литературни награди като „Fukuoka Asian Culture Prize”, „Newman Prize for Chinese Literature” и „Mao Dun Literature Prize”.

Интересен факт е, че Мо Ян не е истинското му име. Кръстен е Гуан Мойе. Литературният му псевдоним, преведен от китайски, означава „не говори”. Когато говори в университет в Хонг Конг, казва, че избира този псевдоним още преди да завърши първия си роман. Причината е, че не се цензурира, а това не е прието добре в родината му Китай, където е най-добре да не говориш. Друго любопитно нещо, свързано с него е, че понякога пише на традиционна китайска хартия, като използва само мастило и четка. Последният си роман, „Life and Death Are Wearing Me Out”, пише точно по този начин, като го приключва само за 43 дни.

–––––––––––

*През 2000 г. Нобеловата награда за литература беше присъдена на Гао Синдзиен, който от 1987 г. живее във Франция. Книгите му са забранени в Китай.
Друг нобелист, който пише за Китай е американката Пърл Бък.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

221506_b

Книга със скоростта на Ферари

Историята на създателя на легендарния автомобил Брок Йейтс ни поднася биография на известния автомобилист и …

2 Коментари

  1. Един друг голям китайски писател е бил близо до Нобеловата награда за литература – Лин Ютанг. На няколко пъти е бил номиниран за това престижно отличие, но, за разлика от Пърл Бък, тази награда не му е била присъдена.

    На български език е преведена една от най-известните му книги, трилогията „Един миг в Пекинг” – картина на едни от най-драматичните събития в най-новата история на тази страна (периода 1900 – 1938). Лин Ютанг е участник и свидетел на тези събития.
    Книгата е сканирана и достъпна в Интернет.

  2. http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Китайски_имена/Пинин-български
    Справката е лесна, но никой няма да си направи елементарния труд да я извърши. И сега навярно завинаги ще имаме Мо Ян вместо правилното Мо Йен. Добре поне, че Лу Сюн е вече публикуван на български. Току-виж и той останал като Лу Хун.