Богомил Райнов: Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане

19.06.2015 Автори

Днес, 19 юни, се навършват 96 години от рождението на писателя Богомил Райнов. Син е на философа и художника Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Бил е близък приятел на Никола Вапцаров.

Много от книгите му са екранизирани като „Инспекторът и нощта“, „Пътища за никъде“, „Умирай само в краен случай“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Господин Никой“, „Денят не си личи по заранта“, „Голямата скука“, „Реквием за една мръсница“, „Тайфуни с нежни имена“, „Денят не си личи по заранта“ и др. Има и научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията.

Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на СБП и член на ЦК на БКП, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта му са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.

Умира на 8 юни 2007 г.

„От опит знам, че на тъмно се мисли по-добре. Тъмното те изолира от всички дреболии, по които може да скача погледът ти и да те разсейва. Тъмното те оставя насема с теб самия, доколкото човек изобщо може да бъде насаме сред лутницата на виденията и на страховете.“

„Не обичам да лъжа, когато истината не ми отърва, само я премълчавам.“

„И колко ампера напрежение носех още у себе си, това също само аз си знаех.“

„Това е добрата страна на песимизма, че и малките успехи ти носят радост.”

„Да накараш един човек да проговори в даден миг е трудно, но още по-трудно е да го накараш да мълчи продължително време.”

„Равностойния противник винаги се усеща, защото тутакси забелязваш някои общи черти на мисъл и действие между себе си и другия.”

„Лошото е, че един минимален риск, когато започне да се поема многократно, престава да бъде минимален.”

„Човек често среща хора, крайно интелигентни и опитни в професията си, които щом излязат от нейните рамки, изведнъж се оказват посредствени до невъзможност.”

„Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш.”

„Това е лошото на дългата връзка с един човек, че с течение на времето започва да ти чете мислите. Такива като нас трябва да избягват дългите връзки.”

„На тъмно се мисли по добре. Тъмното те изолира от всички дреболии, по които може да скача погледът ти и да те разсейва. Тъмното те оставя насаме със самия себе си, доколкото човек може да бъде насаме сред глутницата на видения и страхове.”

Описание на идеалната жена – „Такава, дето да е пряма, без да стига до грубост, понякога нежна, без прекалености, спретната и привлекателна, без дразнеща суетност, вярна без отегчителна привързаност, изобщо сдържана и не обременителна – една жена, която трудно би ти омръзнала, защото не се натрапва и не злоупотребява с обичта ти.”

“Животе враг, да бъдем с тебе квит.”

„Аз никога не мога да се отрека от баща си, нито от брат си. Имало е случаи, в които са ме карали да се откажа писмено в печата от брат си художника Боян Райнов, понеже е френски емигрант, при което аз съм отговарял, че не мога да се откажа от брат си.“