Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 30 април, за трета поредна година почитатели на музиката без ограничения ще отбележат Международния ден на джаза. Празникът е иницииран от Хърби Хенкок и подкрепен от ООН и ЮНЕСКО.
„Джазът заличава границите между хората и създава атмосфера на разбиране и търпимост”, е доводът на ООН за причините за отбелязването на този ден.
„Джазът – това е идеята за свобода”, категоричен е Хърби Хенкок.
Джазът събира в себе си традициите на африканската и на европейската част от населението на САЩ. Той се превръща в една от съществените стъпки за преодоляването на расовата омраза. Заражда се в Ню Орлиънс – пристанищен град, който в края на XIX век и събира традициите и музиката на различни етнически групи – индианци, африканци, европейци и др. Родоначалникът на българския джаз е Асен Овчаров. През 1942 г.той създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите.
Предлагаме ви 6 книги за джаза.
„Джазът в България и българите в джаза + CD” от Владимир Гаджев
Авторът е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по социология на музиката и история на джаза в Нов български университет. През последните четири десетилетия е бил кореспондент на специализираните издания Melodie, Чехословакия и Jazz Forum, орган на Международната джазова федерация, както и сътрудник на списанията Jazz Podium, ФРГ и Musica Jazz, Италия. През 2000 г. германското издателство Konemann и българското “Кибеа” отпечатаха за разпространение в цял свят неговата “Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света” (художник Антон Радевски). През 2004 г. издателското ателие “Анго Боянов” даде път на книгата му A Love Supreme/Веселин Николов и неговите “Бели, зелени и червени” – първият системен труд за изтъкнат български джазмен. 20-страничен синтез на тази книга бе изискан от Колумбийския университет в Ню Йорк за включване в многотомната поредица “История на джаза по света”.
Теодосий Спасов. Преследващият звуци“ от Владимир Гаджев
Как да назовем музиката, която прави големият музикант Теодосий Спаков? Всъщност той прави по различни времена различни музики – в това ни убеждава и Гаджев в книгата си. Но нито Теодосий Спасов се е произнесъл по въпроса, нито неговият музиконаблюдател и животоописател Владо Гаджев се е опитал да го стори еднозначно и категорично. И с право не го правят. Просто въпросът за назоваването не е релевантен.
„Когато Западът среща Изтока“ от Владимир Гаджев
Към края на ХХ век в света протичаше (и продължава и до днес) глобален процес на културна интеграция, в който винаги надменният Запад, родил думите на Цветан Тодоров западната ксенофилия, най-сетне долови големия творчески потенциал на Изтока. И го включи в своя културен, производствен и търговски интерес, обхождайки в търсене на източници на вдъхновение огромната територия от Сибир до Антиподите и от Гибралтар до японските острови. Изтокът от своя страна съзря възможност за своята културна идентификация и откликна с готовност на предизвикателството. В този процес България получи своя голям шанс и българският принос в него е в основата на „Когато Западът среща Изтока“.
„Jazz lifе” от Уилям Клакстън
През 1960 г фотографът Уилям Клакстън и бележитият немски музиколог Йоаким Беренд пътуват из САЩ, като изследват джаз музиката. Резултатът от съвместната им работа е книга с фотографии както на легендарни изпълнители, така и на улични музиканти. Творбата е ценна за всеки почитател на тази музика. Трудът им е публикуван за втори път от „TASCHEN” – през 2003 г.
„The Penguin Guide to Jazz Recordings” от Ричард Кук и Брайън Мортън
Един от най-завършените гидове за джаз музиката от гледна точка както на историята, така и на критиката. Книгата е цели 1646 страници. Авторите Ричард Кук и Брайън Мортън многократно допълват произведението си, като 9-тото издание е публикувано в България през 2008 г. Има ревюта на 400 музиканта и 14 000 албума.
