Начало / Читатели / „Котката“ от Мариана Найдова (ревю)

„Котката“ от Мариана Найдова (ревю)

Златина ПЕТКОВА

Ако  очаквате от  „Котката“   вдъхновяващ  роман за жена и мило коте в стил „ Уличният котарак Боб“, моят съвет е да не започвате тази книга. Историята, която Мариана Найдова ни разказва, е дива, страстна, неприлична, на места вулгарна. Тя не мяучи , а съска, ръмжи и забива нокти до кръв.  В нея живеят безименна жена и котка, носеща името на съпругата на Фицджералд. Докъде стига едната и откъде започва другата няма да разберем до самия край.

Зелда е красива ангорска котка, при това обичаща да чете- все неща, които могат само да я вкарат в беля. Като в дневник тя ни повежда на разходка из спомените си. Възкресява погребаното в паметта си село. Неизвестният баща, защото никоя котка не знае кой е баща й. Майката, дето се залюбва с чужденец в чата и я зарязва. Тенекеджията Жеко, който я отглежда в схлупена къщурка. Черният котарак, с който губи девствеността си, но на който бързо омръзва. С всяка страница  забравяме, че ни говори котка. Човешкото и животинското се преплитат. Избледнява и контурът на личното. Потапяме  се в общата женска орисия. Да си мълчиш, когато те обиждат. Да скачаш от тераси заради секси рижи котараци, без да броиш колко живота ти остават. Да чакаш седмици наред звъна на онемял  телефон.  Да си виновна, когато някой като Сандьо Тъпото те изнасили, защото си жена, а те винаги си го търсят. Тук жената умира. Ражда се котката – дива, мразеща, дошла да отмъсти.

Сандьо Тъпото и Еленко-бръснарчето  са прототипа на успяващите българи от времето на Бай Ганьо до днес. Колкото по-прост си, нахален и тарикат, толкова по-далече ще стигнеш. Избори се купуват, не се печелят. А истината е уличница, която ще преспи с този, който й плати повече. Като в приказката за „Златното момиче“ обаче Зелда  чака водата на справедливостта. Казват, че когато печелиш, не знаеш какво губиш и когато губиш, не знаеш какво печелиш. В печелившата изборна вечер Тъпото губи имота и живота си. Фойерверките от коктейл „Молотов“ печелят на Зелда отмъщението, отнемат й Жеко и й оставят  живот, който не  може да роди  смисъл.

От седмици една жена лежи в празното си легло. Не излиза. Не се къпе. Измислила си е котка, с която си говори. Понякога пише за всичко, което е преживяла и го праща на неграмотен  редактор, който  я праща на психиатър и я обвинява в ексхибиционизъм. Психиатърката , която я посещава пък иска да разкаже историята й на света, за да спечели слава и пари от лудостта й.

Да, това е книга за лудостта. За лудостта да си позволиш да си жена и котка, но не създадена и подчинена на мъжките фантазии – Мишел Пфайфър в черен латексов костюм, а горда, непристъпна, падаща винаги на краката си ангорка, която би предпочела да умре сама, но не и да прекара живота си с когото и да е.

„Котката“ тук

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *