Юлия Спиридонова: Любовта е най-силната магия

22.04.2015 Интервюта

Юлия Спиридонова – Юлка е родена на 30 октомври 1972 г. в София в семейството на художници. Завършва СУ„Св. Климент Охридски” и НБУ. В студентските си години работи като сценарист на свободна практика за български и чужди филмови продукции. Има заснети над 400 сценария за БНТ. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в много международни фестивали. Автор е и на детското седмично предаване „Здравей” за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина”. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (“Chaos group”, 2008 г.). Създала е няколко поредици за деца – за официалния сайт на БНТ и за списание „Родители”. Нейни разкази и приказки са публикувани в български и чужди литературни списания. От 2004 г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, което излиза в Холандия и Австрия. Още с първото си произведение („Утешителят” – 1996 г.) печели наградата на ЮНЕСКО за къс разказ. През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз” в Москва по покана на президента на Руската федерация.

–––––––

На 20 април излезе новата Ви книга – приказката за деца „Бъди ми приятел“. Последните Ви книги бяха за по-големите – за тийнейджърите – кое Ви върна отново към детството? Откъде дойде вдъхновението – от приказка или от конкретна случка от реалния живот? И защо краставо жабче?

– Все още не мога да разбера как се появяват приказките и героите. Защо избират точно този момент? Защо избират мен? Не знам. Появяват се най-неочаквано и тропат ли, тропат по вратата. Защо след Джиго дойде Попътечо, а след тях пристигна Тина – нямам никаква представа. Много често ми се случва, докато работя по една книга, някой упорито да се опитва да нахълта отвън. „А, не – казвам – сега пиша друга история, ти ще почакаш!“ Някои се отказват и си отиват завинаги. Други продължават да потропват, да пеят примамващи песни, да дращят с лапичка по стъклото. Краставото жабче квака ли, квака, докато прегракна. Накрая влезе през комина.

Вашата приказка е подходяща и за възрастни – какво им казвате с нея?

– „Бъди ми приятел“ е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е история за истинското приятелство, за обичта, за смелостта да бъдеш различен, за това, че с истинските, с важните неща не бива да се правят компромиси.

В тази история сте съчетали известни на децата персонажи от различни приказки, като на някои сте дали други нетипични характеристики – като например добрата вещица, подлото Ехо?

– Винаги са ми били по-интересни „лошите“ в една история. Обичам старите страшни приказки със страшни същества. Затова често ги каня в книгите си, но искам да ги опозная добре и сама да реша какви точно същества са. Много често смятаме, че някой е добър, защото всички казват, че е добър. А смятаме някого за лош, защото е различен.

Знаем, че синовете Ви са първите Ви читатели, и …първите критици – кой е техният любим герой от тази приказка? А Вашият? И как се сработихте с художника Пенко Гелев?

– Когато се появи приказката, всички харесахме най-много жабчето. След това Пенко Гелев нарисува жабешкия портрет. Щом го видяхме (точно като в приказките с портрети на принцеси) – край, обикнахме Краставото жабче завинаги. В илюстрациите на Пенко има много силно вълшебство! Просто не можеш да се откъснеш от тях (опитах, но не става – продължавам да си ги разглеждам всеки ден, вече месеци наред).

Вещицата в края на приказката казва: …не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силна магия. В какво има най-силната магия за нас, хората? И за Вас коя е най-силната магия?

– Любовта е най-силната магия. Когато имаш обич в сърцето, можеш да постигнеш всичко! С обич в сърцето всичко, което правиш, се получава някак по-добре – по-красиво, по-интересно, по-вкусно.

Ще има ли продължение приятелството на вещицата и жабчето? Ще стане ли то герой и на друга приказка, или да очакваме нови герои? Споделете Вашите приказни планове.

– Жабчето остана при мен и не иска да си ходи. Може би защото влезе през комина. Много лесно е да влезеш през комина, но е ужасно трудно е да излезеш – питайте Дядо Коледа, ако не ми вярвате. Така че жабчето остана. Мисля, че има още приказки, които иска да ми разкаже.

Интервюто е предоставено на lira.bg от издателство „Кръгозор“

Свързани заглавия

Юлия Спиридонова – Юлка: За да пишеш за деца, трябва да си шарен и щур човек

„Бъди ми приятел“ тук