Начало / Критика / Наградите „Пулицър“ – от „жълтата“ преса до най-престижната журналистика

Наградите „Пулицър“ – от „жълтата“ преса до най-престижната журналистика

В САЩ бяха обявени тазгодишните лауреати на една от най-престижните награди за писано слово – „Пулицър“. За литература бе отличен американският писател Антъни Доер, автор на бестселъра „Светлината, която не виждаме“.

Наградите „Пулицър“ са създадени през 1917 г. в подкрепа на добрата журналистика. Те носят името на един от най-успешните издатели за онова време – Джоузеф Пулицър. В края на ХІХ век името му било е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на „жълтата“ преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации – а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания „Ню Йорк уърлд“ и „Сейнт Луис пост-диспатч“ променят представата за журналистиката. Той е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика. През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии.

Пулицър умира през 1911 г на борда на яхтата си. Той оставя наследство от 2 млн. долара, с които в университета „Колумбия“ в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди „Пулицър“ са раздадени през 1917 г. от специална комисия. Тогава паричното изражение на наградите „Пулицър“ е 7500 долара с изключение на категорията „Журналистика в служба на обществото“, за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.

От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21: за журналистика – заслуга за обществото, местен репортаж, водеща новина, разследваща журналистика, репортерство, местен репортаж, вътрешни работи, международен репортаж, фийчър, коментар, критика, редакторска колонка, карикатура, фотография. В областта на литературата се отличават произведения в следните направления – художествена проза, история, биография или автобиография, нехудожествена проза и оригинална поезия. Също така победители има и в категориите театрална пиеса и музикална композиция. Отделно се дават и 5 стипендии.

Златните медали за журналистика в полза на обществото са с диаметър 6,98 см. През 2007 г. три от тях, собственост на „Нюсдей“, се появяват за продан в ebay и са продадени за $15 500. „Ню Йорк Таймс“ е най-отличаваното издание, като досега има 114 награди.

Днес в 20 от 21 категории наградата е $10 000. Само спечелилият в категория „Заслуга за обществото“  получава златен медал, който винаги се присъжда на цяла редакция на вестник.

Джоузеф Пулицър е роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му бил богат унгарски евреин, търговец на грозде, а майка му – набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16 Джоузеф решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, чуждестранния легион и британската армия. Отказали му заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му. Все пак в Хамбург успял да се постъпи в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристигнал в Бостън и служил една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попаднал в Сейнт Луис, където се препитавал като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право. Било чист късмет, когато двама аматьори-шахматисти забелязали младежа и проницателния му ум. Те били редактори на водещия немскоезичен всекидневник „Вестлихе пост“ и след няколко минути разговор му предложили работа. Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му предложили да стане съдружник в почти фалиралия вестник. На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на „Сейнт Луис пост-диспатч“. Джоузеф работел от ранни зори до среднощ, като се занимавал с всеки детайл. Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.

През 1883 г. договорил покупката на изпадналия във финансова криза „Ню Йорк уърлд“. Скоро направил революция и в редакционната политика, съдържанието и формата на „Уърлд“. Той приложил същите техники, които качили тиража на „Пост-диспатч“. Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците. Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на „Уърлд“ и всичките му издания достига до 600 000 – най-високият в Съединените щати.

Джоузеф се оженил за Кейт Дейвис през 1877 г. Двамата имат 7 деца, като двама от синовете му – Ралф и Джоузеф Младши, както и внукът му Джоузеф, станали журналисти. Започнал да ослепява през 1890-та година и в края на десетилетието вече не виждал нищо.

Не това, а злостна кампания на конкуренти срещу него, го повалили. През 1883 г. той продал „Ню Йорк Уърлд“ за $346 000, а през 1890 г., 43-годишен, се оттеглил от редакторския пост на „Уърлд“. Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си „Либърти“ и двете си имения.

През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. той бил въвлечен в нова война – с „Джърнъл“ на Уилям Хърст – война на сензационни материали и фабрикувани новини. Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб „Мейн“ мистериозно бил потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължила четири месеца. Този случай накарал Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като „жълта“.

През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщил:

„Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката.“

Ето още няколко любопитни факта за наградите „Пулицър“:

1912 г. – Основан Факултета по журналистика към Колумбийския университет

4 юни 1917 г. – обявени са първите носители на наградата „Пулицър“ – четири за журналистика, ч за писма, 1 за образование и 4 стипендии.

1922 г. – За пръв път е присъдена награда за поезия.

1943 г. – За пръв път е присъдена награда за музика.

1950 г. – Гуендолин Брукс става първата афроамериканка, спечелила „Пулицър“. Тя печели в категорията „Поезия“ за „Annie Allen“.

1962 г. – За пръв път е присъдена награда за нехудожествена литература.

1999 г. – Вестниците получават възможност за онлайн презентация на кандидатурите си.

2002 г. – Паричното изражение на наградите става $10 000 (вместо досегашните $7500).

Свързани заглавия

„Светлината, която не виждаме” – романът, който беше отличен с „Пулицър“

Антъни Доер спечели „Пулицър“ за „Светлината, която не виждаме“

„Светлината, която не виждаме”  тук

Прочетете още

191484_b

„Светлината, която не виждаме” – романът, който беше отличен с „Пулицър“

Романът на Антъни Доер „Светлината, която не виждаме” беше отличен с наградата „Пулицър” за художествена …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.