Начало / Свят / Антъни Доер спечели „Пулицър“ за „Светлината, която не виждаме“

Антъни Доер спечели „Пулицър“ за „Светлината, която не виждаме“

Американският писател Антъни Доер спечели наградата „Пулицър“ за художествена литература за 2015 г. за „Светлината, която не виждаме“. Наскоро книгата излезе и у нас с логото на „Сиела“.

Наградата „Пулицър“ се връчва за журналистика, литературни постижения и музикална композиция от 1917 г. насам. Отличени за литература бяха още „Between Riverside and Crazy“ от Стивън Адли Гъргис за драматургия, Елизабет А. Фен със „Encounters at the Heart of the World: A History of the Mandan People“ за история, а в категорията за биографии и мемоари наградата отиде при „The Pope and Mussolini: The Secret History of Pius XI and the Rise of Fascism in Europe“ на Дейвид Кретцер. Наградата за поезия е връчена на стихосбирката „Digest“ от Грегъри Пардло.

Новината за голямото признание намери Антъни Доер в Париж заедно с 11-годишните му близнаци, където, по ирония се развива и действието на книгата му.

„Луда работа, да се намирам тук. Тази нощ явно няма да се спи“, каза за „Ню Йорк Таймс“ писателят.

Доер изпревари в гласуването за наградата “Let Me Be Frank with You” на Франк Бескомб и “Lovely, Dark, Deep” от Джойс Керъл Оутс.

„Светлината, която не виждаме“ бе предпочетена от журито заради това, че е „сложен и изпълнен с въображение роман“ и „кратките елегантни глави, които описват ужаса на Втората световна война“. Признанието идва, след като романът изкара близо 50 седмици в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и бе продадена в над 1,6 милиона копия по цял свят.

„За първи път видях остров Сен-Мало по време на едно турне за представяне на книги във Франция. Намерих това призрачно градче в Британи, заобиколено от тюркоазено зелено море. Вече беше нощ, след една официална вечер, направих си разходка, взирах се в прозорците на къщите, брегът проблясваше на лунната светлина. Почувствах се все едно се разхождам в град, измислен от Итало Калвино. Донякъде градът бе като взет от приказка, от друга страна изглеждаше като излязъл от творба на Ешер, в мъглите на океана и ветровете. Вървиш по павираните улички, ехото от стъпките ти отеква, заливат те различни миризми, и си даваш сметка как този град е оцелял хиляди години. Но Сен-Мало е бил разрушен от американската артилерия през 1944 г., в последните месеци на Втората световна война, а след това търпеливо е бил възстановен, едва ли не гранитен блок по гранитен блок, в края на 40-те и началото на 50-те. Това място ме очарова и се превърна в първа стъпка за създаването на „Светлината, която не виждаме“. Романът бе замислен като книга за радиото – трябваше да разкрие как Райхът използва радиото, за да подбужда национализма в съзнанието на бедните германци. И как смелите хора използвали радиото, за да се съпротивляват на германската окупация, и то не само в границите на Франция на Виши, но и на цялата френска територия.  Исках да обърна внимание и на чудото, което се случва, как един непознат се промъква в домовете ни и ни говори на ушенце.

В крайна сметка романът се превърна в проект на хуманизма. Исках да разкажа една нова история за войната. Исках читателя да повярва на героя Вернер, както го прави Мари Лор. Опитът ми беше да покажа човещината на двата персонажа, да изразя как войната избледнява в спомените на оцелелите и се превръща в история, в светлината, която не виждаме“, казва Доер за книгата си за сайта на издателство „Скрибнер“.

Прочетете още

anna_i_govoreshtia_s_liastovici_hrm-2

Кой е пътят на „Анна и говорещия с лястовици“?

Людмила ЕЛЕНКОВА „Анна и говорещия с лястовици“ е дебютен роман на американеца от еврейски произход …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *