Десислава ВЕЛИНОВА
“Беше го видяла в небето хиляди пъти. Когато беше на четири, го видя на земята.“
Когато стане въпрос за Джордж Р. Р. Мартин, съм сигурна, че по-голямата част от вас си мисли: „Кога най-после ще завърши шестата книга от „Песен за Огън и Лед“?!“. Побеляхме, докато чакаме, това е повече от ясно. За да залъгва книжният ни глад, по книжарниците периодично се появяват други книги с името на главния заподозрян най-отпред.
Последното такова има изключително красива студена корица, създадена само за ценители, и носи вълшебното заглавие „Леденият дракон“.
Всъщност това е приказка за приятелството между едно зимно момиче и един огромен дракон. Всичко хубаво в живота на малката Адара е свързано именно със студеното време и снежната зима. Докато е още дете, щом дойде сезонът на рождения й ден, тя се крие на различно място и там строи свой леден замък. И всяка година чака с нетърпение да го зърне – ледения дракон, когото всички смятат за предвестител на суров и дълъг мраз.
Детството на малката преминава в очакване на дните, в които ще може да бъде напълно себе си и да си играе на воля. Баща й е убеден, че тя не е способна да изпитва чувства, защото е толкова студена постоянно и се оживлява единствено, когато навали снегът. Това не е съвсем така, но до този момент единственият, който разбира момичето, притежава криле и бълва леден огън. Сякаш колкото по-близки стават двамата с дракона, колкото по-топло става приятелството между тях, толкова по-студено става всичко друго, толкова повече расте надмощието на зимата над целия свят. Студът става така непоносим, че принуждава хората да се изнесат на юг, за да могат някак да оцелеят.
Макар историята да е вдъхновяваща, усещането нямаше да е пълно без прекрасните илюстрации на Луис Ройо. Книгата е изключително красива и това я прави чудесен подарък както за малки фентъзи фенове, така и за онези, които следят с трепет „Игра на тронове“. Все пак, има ли някой, който е способен да остане равнодушен пред величието на „Леденият дракон“?
„Леденият дракон“ тук