Начало / Интервюта / Алис Хофман: Историята на героите ми е все пак история за имигрантите в Америка

Алис Хофман: Историята на героите ми е все пак история за имигрантите в Америка

Алис Хофман е американска писателка, автор на повече от петнайсет романа, станали бестселъри по целия свят. В България са издадени романите й „Ледената кралица“ и „Пазителките на гълъбиците“. Още с излизането си в САЩ новият роман на Алис Хофман „Музеят на необикновените неща” превзе литературните класации и се нареди сред финалистите за най-добър исторически роман на Goodreads.com.  Хофман преплита присъщите си магия, романтика и майсторски разказани истории, за да събере Корали и Еди – две напълно различни души, намерили пътя един към друг през бурното първо десетилетие на ХХ век в Ню Йорк.

––––

Откъде дойде идеята за „Музеят на необикновените неща“?

–           През 2011 г. с мой приятел разговаряхме за пожара в текстилната фабрика „Трайангъл“. Навършваха се сто години от този инцидент и той ми предложи да напиша статия по повода. И двамата бяхме разстроени, че събитието не се споменава вече в учебниците ни по история. Щом се заех да правя проучването, започнах все повече и повече да се интересувам от пожара и от този период.

Два действителни пожара всъщност са описани в книгата – в текстилната фабрика „Трайангъл“ и в лунапарка „Дриймленд“. Какво Ви накара да ги включите?

–           Не мислех да включвам пожара в лунапарка „Дриймленд“, но след като осъзнах колко близки са по време, ми се стори добра идея да го спомена, тъй като това са и двата пожара, които променят Ню Йорк.

Изглежда сякаш Ню Йорк също е един от героите в книгата.

–           Точно така. За мен това е като любовна песен за Ню Йорк. Направих огромно проучване само за Ню Йорк, какъвто е бил през 1911 г. След това трябваше просто да продължа да пиша и да оставя героите да оживеят. Един от подходите ми беше да изследвам какво значи да си имигрант тогава и сега и едно от страхотните неща, които направих в това проучване, беше да отида до етнографски жилищен комплекс в Долен Ийст Сайд – това е място, което трябва да посетите, ако ходите в Ню Йорк. Там има организирани разходки, по време на които ти разказват за миналото и за историята. В същото време имаш чувството, че все още има имигранти, които идват в този район и същата история се повтаря отново и отново с различни етноси и културни групи. Историята на героите ми е все пак история за имигрантите в Америка.

„Музеят на необикновените неща“ е втората Ви книга с еврейска тематика (първата е „Пазителките на гълъбиците“ ).Поради каква причина?

–           Самата аз все повече се интересувам от собственото си минало и от историята на евреите. Също така имам роднини в Израел. Синът ми бе студент по археология и работеше на разкопки там, така че се почувствах някак по-близо до Израел и до миналото.

Корали, Вашата главна героиня в романа „Музеят на необикновените неща“, е дъщерята на импресарио и шоумен. Ако можехте да участвате в някакъв вид атракцион, какво изпълнение бихте искали да имате?

–           Много бих искала да работя с животни – кучета, слонове, коне, но само без големи котки – не съм достатъчно смела за това. Но най-вероятно бих била гадателка. Това е истинското ми призвание.

Книги от Алис Хофман тук

Прочетете още

maxresdefault

Холи Блек: Едва ли ще напиша книга, в която липсва свръхестественото

Фентъзи писателката разказва за края на харесваната поредица „Вълшебният народ“ Бурната трилогия изправя Джуд Дуарте – …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.