Авторът на „Сам“ и „Юха“ ще ви изненада приятно

24.03.2015 Читатели

Десислава ВЕЛИНОВА

„Чувството, с което я обичам, е най-чистият идеализъм и той обитава единствено гръдта ми.“

Юхани Ахо е първият професионален писател, творил на фински език. Писателските му качества бързо му печелят авторитет в родната му Финландия, като голяма част от сънародниците му са убедени, че заслужава да получи дори Нобелова награда. Въпреки че не му е присъдена такава, книгите му са от изключително значение за финската литература и се превръщат в класики.

Книгата на Ахо -„Сам“, излиза през далечната 1890 г. Тогава е изпратен в Париж, за да пише за родината си репортажи от Световното изложение. Това, което му се случва там обаче, освен вдъхновение за репортажите, се превръща и в повод за написването на „Сам“. Книгата разказва за любовта на един интелектуалец на средна възраст към една млада жена, израснала пред очите му.

От съвременна гледна точка, в книгата няма нищо особено скандализиращо, но за тогавашните порядки описването на сцени, подобни на тази от „Мулен Руж“, е нещо нечувано и разбунва духовете. Впоследствие един прочут композитор разпознава в творбата на Юхани Ахо своята годеница и предизвиква автора на дуел. Каквото и да се говори за Ахо, никой не би могъл да каже, че е водил скучен живот.

„Юха“ е по-зрелият от двата романа, не толкова наивен, макар да засягат сходни теми. Ахо по много прецизен начин описва всяка една постъпка на героите си, като влиза в главите им и предава достоверно онова, което се върти там – съмненията, несигурността. Старият Юха е женен за младо момиче, което на практика е отгледал от малко. Двамата нямат деца, а Юха отчаяно се е вкопчил в брака си, отчаяно се опитва да го спаси и двамата с Маря, жена му, да бъдат отново щастливи като преди. Тя обаче вижда у него само грохнал сакат старец и сама се противи срещу обичта си към него.

Точно тогава се появява Шемейка – пълна противоположност на мъжа й. Отначало Маря се колебае, взима решение да остане, но после нещата се объркват и тя поема на дълъг път с Шемейка. Най-ценното у романа за мен беше начина, по който Ахо съгражда героите си. Четат се с лекота и са пълнокръвни и реални. Въпреки че у самия роман витае някакво чувство за приказност, подобна на тази у „Виктория“ на Кнут Хамсун, всичко е съвсем истинско.

„Юха“ е роман за любов, доверие, отдаденост, силата да простиш. Струва ли си да оставиш някой, който те обича повече от всичко, само за да тръгнеш да проверяваш дали някой друг не е способен също да те обикне? От борбата срещу самия себе си няма как да излезеш победител. Тя само наранява онези, които са скъпи за теб.

Тук е мястото да се отбележи вниманието, с което преводачката Росица Цветанова е подходила към текстовете. В „Сам“ е поместен и нещо като предговор, написан от нея, което е все по-рядко явление на книжния ни пазар, за съжаление.

Юхани Ахо е класик на финската литература и е особено интересен автор. Има нещо типично у книгите на скандинавски автори, отличителна черта в стила им на писане, по която винаги може да се различи произхода на автора им. Ако не сте чели скандинавски книги, препоръчвам да поправите грешката си и да разширите книжните си хоризонти, посягайки към „Сам“ или „Юха“. Юхани Ахо ще ви изненада приятно.

„Сам“ и „Юха“ тук