Лира Литературно-рекламна Агенция
Златина ПЕТКОВА
Може да приемете „Нагоре по стълбата, която води надолу“ като книга, възхваляваща човешката глупост и упорство или като епопея на изчезващия вид „Мечтател“. Бел Кауфман оставя избора изцяло на вас.
Силвия Барет е младо момиче, завършило с отличие докторантура по американска литература в престижен университет. Има всички необходими качества, за да осъществи най-голямото си желание – да бъде учител. А учителстването за нея не е професия, някакъв занаят, с който да си вади хляба. То е призвание, висш идел и отговорност към тези, в чиито умове и сърца ще изграждаш любов към познанието. Да, ама така е единствено в света „Фантазия“, в реалността асансьори няма, ползват се стълби, които често водят в обратна посока.
Добре дошли в една американска гимназия от шейсетте, която поразително ще ви заприлича на нашенска от началото на ХХІ век.
„Здрасти, даскале!“ е последният поздрав, който благовъзпитаната мис Барет си представя за откриване на своя първи час. В началото е смешно. Като в анимационно филмче героинята изкачва стъпало нагоре и се оказва с едно надолу, второ нагоре и пак същия резултат. Има ученици – няма столове; има дъска – няма тебешири; има звънци, които не важат ; има счупен прозорец и домакин, който пише бележка от мазето „Тук долу няма никой!“. Наредбите пристигат през около 15 минути и всяка завършва с : „Да не се взема предвид горе написаното.“ За капак, децата, които Силвия си представя – учтиви, мили и стремящи се към знание, се оказват заменени от свои зли клонинги – разхайтени вулгарни тийнейджъри, на които хич не им дреме за тъпото школо, щото в него не учат на нещата от живота. Що да си губиш времето в даскалото, вместо да ходиш да бачкаш? В смотаните книжки, дето им ги пробутва не пише к’во да правиш, ако баща ти е болен, а имаш три сестри и майка, за които да се грижиш; как да спреш да се друсаш или да направиш аборт, ако забременееш на 16. Смехът бързо се стапя – като снежинка в края на март. Стълбата вече е ескалатор. Пробвали ли сте да се изкачвате по ескалатор, който е за надолу? Ако сте, значи сте луди и предполагам, че сте се пребили. Битката между човека и стълбата е с предизвестен край – печели винаги стълбата, затова единственото разумно решение е да следваш посоката й. Обаче в този свят, по правило разумен, лудостта е красивото изключение, което дава смисъл на съществуването ни. Лудост е и инатът , с който младата жена се втурва нагоре. Явният резултат – гипсиран крак и дълъг престой в болницата. Привидният извод : „Не правете така!“ Скритият успех : картички с пожелание за оздравяване от всички „лоши“ ученици и признания като „ Вие сте любимата ми даскалка!“, „ Прочетох оная книга, дето ни казахте, много е готина!“, „ Проверете ми съчинението. Упражнявам се, за да стана писател!“ ; „Искам един ден да съм учител като Вас!“. Посланието между редовете: Ако се стремите да стигнете лесно и бързо, изкачвайте винаги стълби за нагоре. Тогава обаче ще сте скучният герой от книгата, чието име никой няма да запомни.
„Нагоре по стълбата, която води надолу“ тук
