Начало / Читатели / „Нагоре по стълбата, която води надолу“ от Бел Кауфман (ревю)

„Нагоре по стълбата, която води надолу“ от Бел Кауфман (ревю)

Златина ПЕТКОВА

Може да приемете „Нагоре по стълбата, която води надолу“ като книга, възхваляваща човешката глупост и упорство или като епопея на изчезващия вид „Мечтател“. Бел Кауфман оставя избора изцяло на вас.

Силвия Барет е младо момиче, завършило с отличие докторантура по американска литература в престижен университет. Има всички необходими качества, за да осъществи най-голямото си желание –  да бъде учител. А учителстването за нея не е професия, някакъв занаят, с който да си вади хляба. То е призвание, висш идел и отговорност към тези, в чиито умове и сърца ще изграждаш любов към познанието. Да, ама така е единствено в света „Фантазия“, в реалността асансьори  няма, ползват се  стълби, които често водят в обратна посока.

Добре дошли в  една американска гимназия от шейсетте, която поразително ще ви заприлича на нашенска от началото на ХХІ век.

„Здрасти, даскале!“ е последният поздрав, който благовъзпитаната мис Барет си представя за откриване на своя първи час. В началото е смешно. Като в анимационно филмче героинята изкачва стъпало нагоре и се оказва с едно надолу, второ нагоре и пак същия резултат. Има ученици – няма столове; има дъска – няма тебешири; има звънци, които не важат ; има счупен прозорец и домакин, който пише бележка от мазето „Тук долу няма никой!“. Наредбите пристигат през около 15 минути и всяка завършва с : „Да не се взема предвид горе написаното.“ За капак, децата, които Силвия си представя – учтиви, мили и стремящи се към знание, се оказват заменени от свои зли клонинги – разхайтени вулгарни тийнейджъри, на които хич не им дреме за тъпото школо, щото в него не учат на нещата от живота. Що да си губиш времето в даскалото, вместо да ходиш да бачкаш? В смотаните книжки, дето  им ги пробутва не пише к’во да правиш, ако баща ти е болен, а имаш три сестри и майка, за които  да се грижиш; как да спреш да се друсаш или да направиш аборт, ако забременееш на 16. Смехът бързо се стапя – като снежинка в края на март. Стълбата вече е ескалатор. Пробвали ли сте да се изкачвате по ескалатор, който е за надолу? Ако сте, значи сте луди и предполагам, че сте се пребили. Битката между човека и стълбата е с предизвестен край – печели винаги стълбата, затова единственото разумно решение е да следваш посоката й. Обаче в този свят, по правило разумен, лудостта е красивото изключение, което дава смисъл на съществуването ни. Лудост е и инатът , с който младата жена се втурва нагоре.  Явният резултат – гипсиран крак и дълъг престой в болницата.  Привидният извод : „Не правете така!“ Скритият успех : картички с пожелание за оздравяване от всички „лоши“ ученици и признания като „ Вие сте любимата ми даскалка!“, „ Прочетох оная книга, дето ни казахте, много е готина!“, „ Проверете ми съчинението. Упражнявам се, за да стана писател!“ ; „Искам един ден да съм учител като Вас!“. Посланието между редовете: Ако се стремите да стигнете лесно и бързо, изкачвайте винаги стълби за нагоре. Тогава  обаче ще сте скучният герой от книгата, чието име никой няма да запомни.

„Нагоре по стълбата, която води надолу“  тук

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *