Лира Литературно-рекламна Агенция
Десислава ВЕЛИНОВА
Сигурна съм, че и на вас се е случвало да прочетете някоя книга, тя да ви хареса толкова много, че да не можете да спрете да мислите за нея, и въпреки това да не можете да определите с какво толкова ви е впечатлила. Права съм, нали?
Може би това е любовта – няма как да я изкажете с прости думи, но я чувствате, попива в кожата ви, в ума ви и чисто и просто ви обсебва. Книжното влюбване не е по-различно от това. То е също толкова осезаемо, също толкова пленяващо. Различното е, че с книгата може да се връщате назад и да я изживявате отново, и това няма да е просто спомен, а ново усещане.
Носих „Венеция през зимата“ със себе си постоянно – четях я когато и където можех, в метрото, в тролея. В почивките на работа. Когато я завърших, останах без дъх. Гледах с очакване в празната последна страница, но там нямаше нищо повече. Само едно чувство на неутешимост. Еманюел Роблес ми завъртя главата и не съм сигурна дали ще мога скоро да оставя тази книга на лавицата. Ще продължа да я нося в чантата – за да си чета от нея пак така, в метрото, в тролея, в почивките на работа.
Във „Венеция през зимата“ има нещо поглъщащо и колкото и да е красива Венеция, съм сигурна, че причината не е само в нея. Ще препрочитам романа с удоволствие и когато открия как да оформя с думи колко е специална тази книга, ще дишам по-спокойно.
„Венеция през зимата“ тук
