Лиса Дженоува: Повече от година продавах „Все още Алис“ от багажника на колата си

01.03.2015 Интервюта

Лиса Дженоува е родена през 1970 г. Тя е невролог и писателка. На широката общественост е известна с романа си „Все още Алис“. Книгата се разпространява в 30 страни и е преведена на над 20 езика, включително български. Други нейни заглавия са „Left Neglected“, „Love Anthony“. Поради силната прилика на изписването на фамилията на Дженоува (Lisa Genova) с българската Генова, читатели са я питали в социалните мрежи дали има български корени. Писателката не е давала отговор засега. Представяме ви интервю с Лиса Дженоува, публикувано в myinnerchick.com.

––––––-

Лиса, когато четях книгата ви, дълго време не можех да спя, мислейки за страданието на героинята. Как реагират пациентите, болни от Алцхаймер, на романа?

– Реагират позитивно. Държала съм речи пред Асоциацията на болните от Алцхаймер и съм писала книгата съвместно с хората от нея. Основната цел на книгата е да помогне на болните от Алхаймер.

Баба ви ви е вдъхновила да напишете тази книга. Разкажете ни повече за нея.

– Баба ми беше диагностицирана с Алцхаймер когато беше на 85 години, но вероятно дълго е живяла с тази болест. Както всяко семейство, ние очаквахме забравянето да бъде един нормален белег за остаряване. Ние често не забелязвахме симптомите, като си мислехме, че просто остарява. Освен това тя беше силна и независима жена и не се оплакваше. Много тежко беше да гледаме как болестта я унищожава, как не може да разпознае нас, дома си, собственото си отражение. Направих много проучвания, за да разбера по-добре през какво е минавала. Но всички материали бяха дело на учени или лекари – поглед отвън. Аз исках да поглдна отвътре.

Много дискусии се водят за гените, предразполагащи към Алцхаймер. Някои хора искат да знаят дали са предразположени да се подготвят, а други изобщо не искат и да чуват. Какво мислите вие?

– За хората, които се разболяват след 65, няма ген, който да предразполага. Тези хора се разболяват заради комбинация между гени и околна среда, която все още не разбираме добре. Но тези, които хващат синдрома по-рано, да речем на 50, като Алис, има силна вероятност да имат ген, който предразполага. За тях може да се предава дори наследствено. Ако баба се беше разболяла на 50 и имаше една от трите мутации, които са идентифицирани като водещи до Алцхаймер, със сигурност бих се изследвала. Притеснението от незнанието би било по-лошо за здравето отколкото яснотата и приемането на болестта, ако има я има. Упражнения, разнообразно хранене, например средиземноморската диета, достатъчно сън, по-малко стрес, ниско кръвно – това са все начини да се борим срещу тази болест. И пълноценен живот, по-малко концентрация върху дребните неща.

Вие поднасяте всичко в книгата малко по- малко. Това умишлено ли беше. В края мислех, че не само Алис, но и аз имам Алцхаймер.

– Да, това беше умишлено. Исках читателите да разберат мисленето й и объркването й. Радвам се, че нещата са се получили.

„Все още Алис“ се превърна в бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Очаквахте ли такова признание?

– Не, изобщо. Преди това бях писала само научни материали и статии. Надеждата ми беше просто книгата да бъде публикувана. Имаше индикации, че това няма да се случи, защото ръкописът беше отхвърлян от всички. Наложи се да я самоиздам и да продавам копия от багажника на колата си в продължение на година. Сега книгата е преведена на над 20 езика. Много се радвам, че нещата се получиха.

Промени ли се ежедневието ви след излизането на „Все още Алис“?

– В някои аспекти промени са драматични. Постоянно ми се налага да говоря на събития за „Все още Алис“ и Алцхаймер. Плюс това вече съм писателка на пълен работен ден, както се казва, и работя и върху други книги. В други аспекти нещата са си същите. Имам дъщеря и син, които не се интересуват изобщо дали съм в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и дали имам краен срок за завършване на ръкопис, който наближава. Прекарвам не повече от 3-4 часа в писане – останалото време е за семейството.

Какви са следващите ви цели?

– Искам да се наспивам повече. Да се пробвам отново като актриса.

Довършете изречението: Най-важното нещо, което Алцхаймер ме научи…

– … Е, че ти си повече, отколкото си спомняш!

Фото: lisagenova.com

Свързани заглавия

Лиса Дженоува пише за болестта на Хънтингтън в новия си роман

Романът „Все още Алис“ от Лиса Дженоува предписван на пациенти, страдащи от деменция

Лиса Дженоува: За много хора, заболели рано, пътят до поставянето на диагнозата “болест на Алцхаймер” е дълъг и невероятно изтощителен

„Все още Алис“ тук