Начало / Интервюта / Сюзън Вриланд: „Портрет на млада жена” на Вермер бе образът, който ме разтопи от любов

Сюзън Вриланд: „Портрет на млада жена” на Вермер бе образът, който ме разтопи от любов

Американката Сюзън Вриланд е известна с историческите си романи, посветени на изкуството. Българският читател я познава от романа  й „Картините на Лизет” (ИК „Кръгозор“). Книгите й се радват на световен успех и са преведени на 26 езика.  До дни на българския книжен пазар излиза и „Момичето в хиацинтовосиньо”. В книгата си Вриланд  проследява съдбата на картина на Йоханес Вермер – измислена от авторката, която води читателя от наши дни през Втората световна война до мрачните години четири века назад – когато художникът е живял и творил.

–––––––––––-

Защо избрахте именно Вермер като обект на вашия роман?

–          Имам холандска фамилия, но не толкова богата семейна история. По време на едно дълго проточило се заболяване разглеждах каталога на Националната галерия с изложбата на картини на Вермер от 1995-96 г. Изпитвах удоволствие да си представям как е рисувал тези картини. В тях бяха показани жени в домовете си, жени, които се къпеха сред великолепна меднооцветена светлина, и в тези сцени открих успокоението и лекотата, от които се нуждаех в момента. Вермер се отнася с уважение към ръчно правените предмети, както и аз. Той е любител на качествените неща: копринен женски жакет, обточен с кожа, ръчно плетен турски килим, ръчно рисуван тапет. Влага в тях дълбока символика. Глинената кана, къшеят хляб, кошничката с материали за плетене – тези неща напомнят за семейството. Прозорецът, писмото, турският килим, картата са символ на примамливия свят отвъд дома ни. Вермер ни ги показва като обекти с определена стойност. Връзката между тях се затяга, наблюдателят се чувства свободен да създаде своя история, да участва заедно с твореца в процеса на създаването на този свят.

Предимство или затруднение бе за вас фактът, че няма много информация за живота на самия Вермер?

–          „Момичето в хиацинтовосиньо” е по-скоро роман за влиянието на една измислена картина върху хората в продължение на четири века, отколкото за живота на художника. Така че за мен определено бе предимство, че не се знае много за живота на Вермер. Ако имаше толкова много информация на него, колкото има за Рембранд например, щеше да ми е по-трудно. Сега имах достатъчно данни, за да направя достоверни двете истории, свързани конкретно с Вермер, и да се развихря по-свободно в останалите.

 Коя от картините на Вермер ми повлия най-много, докато измисляхте „неизвестната” картина на художника?

–          Фигурата на окъпаната в светлина жена взех от „Млада жена с кана вода” и „Жена с перлена огърлица”. Отражението на женското лице в прозореца бе вдъхновено от „Момиче, четящо писмо до отворен прозорец”. Цветът на ризата на Магдалена взех от „Жена в синьо, четяща писмо”. Испанското кресло с лъвска глава, пода с черно-белите плочки, картата, червено-синият турски килим могат да бъдат видени в няколко от картините, които вече споменах. Идеята за шиенето дойде от „Плетачката на дантели”, а идеята за чашата с мляко на масата – от „Млекарката”, въпреки че в тези картини ги няма предметите, които поставих на моята картина. „Портрет на млада жена” на Вермер бе образът, който ме разтопи от любов, и чието лице имах предвид, когато описвах дъщерята на Вермер – Магдалина.

Интервюто е предоставено на lira.bg  от издателство „Кръгозор“

„Картините на Лизет” тук

Прочетете още

img_7467

Българските книжарници вече могат да се сравняват с чешките

Десислава Вилимовска го отбелязва уверено, макар че добавя още нещо важно: в Чехия книжарниците винаги …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *