Днес, 18 февруари, се навършват 132 години от рождението на гръцкия писател, поет, драматург и философ Никос Казандзакис. Той е роден в Ираклион, Крит, днешна Гърция. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. През 1957 г. Казандзакис е номиниран за Нобелова награда, но французинът Албер Камю печели с един глас. Филмирането на „Алексис Зорбас” през 1964 г. със заглавие „Зорба гръкът“ и с участието на Антъни Куин в главната роля го прави световно известен. Книгата е преведена на български език. Други негови книги, достъпни в родните книжарници, са „Капитан Михалис“, „Последното изкушение“ и „Рапорт пред Ел Греко“. Умира през 1957 г. Представяме ви цитати от Казандзакис, публикувани в goodreads.com.
„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“
„Не очаквам нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“
„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“
„Човек се нуждае от малко лудост, защото в противен случай не смее да отреже въжето и да бъде свободен.“
„След като не можем да променим реалността, нека променим очите, през които я виждаме.“
„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“
„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“
„Нека младостта управлява своето време. Тя няма да се върне, затова бъдете смели и не съжалявайте за нищо.“
„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“
„Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти.“
„В живота ми най-големите ми благодетели са били моите пътувания и мечти. Много малко хора са ми помагали в трудностите.“
„Цялата ми душа е зов, а творчеството ми е коментари за този зов.“
„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“
„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“
„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“
Книги от Никос Казандзакис тук