Лира Литературно-рекламна Агенция
Иво Сиромахов е известен сценарист, носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ за 1995 г. Книгата му „Моят таен любовен живот“ получи номинация за наградата „Хеликон“.
– –––––––––––––-
Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?
– Вие ме познавате. Чели сте ми книгите.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– С голяма изненада. Изобщо не съм очаквал да бъда номиниран. Литературните журита обикновено смятат хумора за второкачествен жанр, за нещо несериозно. Те не знаят, че много по-трудно е да разсмееш читателя, отколкото да го разплачеш. Затова награди обикновено се дават на тежки, “сериозни”, депресиращи, мизантропски книги. Това презрително отношение към смеха се възпитава още от училището. В учебната програма няма хумористична литература. Чудомир например изобщо не се споменава. Дори Алеко се изучава не като хуморист, а като социален автор, който “бичува недъзите на обществото”. Пълна дивотия.
Какво е да си писател днес?
– Не зная. Аз не се смятам за писател. Писатели се наричат хората, които се препитават само от книгите си, а в България това е невъзможно. Аз съм сценарист, който в свободното си време пише книги.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– Ако зависеше от мен, бих дал награда на Филип Маркулиев (запомнете това име!), който направи впечатляващ дебют с книгата си “Между стените”. Страхотна проза, много жива, много автентична. И забележително чувство за хумор. Рядко се появяват толкова силни книги. Бих обърнал повече внимание и на младите автори, защото зная колко трудно е да те забележат, когато си млад. А има талантливи хора. Например Яна Досева – едно момиче, с което се запознах на курса по творческо писане на издателство “Сиела”. Яна пише много по-добре от 90 процента от така наречените “утвърдени автори”. Добре би било издателствата да имат “скаути”, които да търсят таланти, така както правят големите футболни отбори.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– Това е въпрос, на който трябва да отговорят литературните изследователи. Eдинствено те са упълномощени да казват кои са важните писатели за всяка епоха. Ние, обикновените читатели, можем само да споделяме вкусовете си, но те не са меродавни.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Ще изброя само двайсетина имена, за да не отегчавам читателя: Уилям Шекспир, Николай Гогол, Марк Твен, Антон Чехов, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Валери Петров, Хектор Хю Мънро-Саки, Марк Твен, Александър Милн, Робърт Луис Стивънсън, Джеръм Дейвид Селинджър, Реймънд Чандлър, Роалд Дал, Джоузеф Хелър, Иля Илф и Евгений Петров, Михаил Булгаков, Милорад Павич, Уди Алън… Всеки от тeзи автори ми е повлиял различно, няма да ми стигне времето да разкажа за всички.
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– В такива анкети най-често участват хора, които са прочели всичко на всичко десет книги през живота си и се чувстват горди, че могат да споделят този свой успех с обществото. Книгите, които аз бих споменал, са много повече от десет. И списъкът нараства, защото продължавам да чета. Ето например преди месец открих един изключителен холандски автор – Херман Кох. Не зная дали романите му “Вечерята” и “Вила с басейн” са променили живота ми, но със сигурност ми въздействаха много силно.
„Моят таен любовен живот“ тук
Свързани заглавия
Теодора Бургуджиева: Важните книги в живота на човека се променят с времето
Мариана Найдова: Хората сме и ходещи книги
Емилия Дворянова: Единственият писател, който ми е повлиял „житейски”, е Достоевски
Мирела Иванова: Художествената литература не се побира в крайността на списъка
Палми Ранчев: Харесва ми да си представям писателското битие като приключение
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
Любомир Николов: Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт
Теодора Димова: Винаги се вглеждам в номинациите, а не в наградите
