Романите „Мравка с фенерче“ и Слугинята“ на Мариана Найдова, събрани в книгата „2 романа“ на „Леге Артис“ , са с номинация за наградата „Хеликон“.
–––––––––––––-
Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?
– Често съм недоволна, изискваща съм, понякога съм гневна, работлива до пълно изтощение, не заобикалям истината, ако трябва да бъде казана,обичам бира и от време на време джин с тоник, може и коктейл „Маргарита”, не обичам да пътувам и съм голяма домошарка. Преподавателка по български език съм в Медицински университет – Плевен, имам един син и внук на име Камен.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– С изненада. Вече го казах в едно интервю. С изненада, защото не очаквах да бъда забелязана. Аз съм солов играч. Искам да кажа, че нямам литературни приятели, нито кръгове, в които да се „разприказвам” за литература, не споря за книги, отдавна не го правя, това беше в друг живот, когато бях млада и бях все още с ненаписана книга. Но ми остана от онова време на литературни страсти един сигурен литературен вкус и затова вярвах, че съм написала добра книга, затова номинацията ми се струва също и естествен завършек на едно много дълго и упорито усилие, на работата, която съм свършила през годините. В момента съм наблюдател.Гледам живота около себе си, вглеждам се в хората, подслушвам ги, интересни са ми. Това е, което ми е интересно, животът в случването му, защото освен всичко, хората сме и ходещи книги. Всеки от нас носи собствената си книга в себе си и е хубаво някой да я прочете. Радвам се, че моята книга беше прочетена.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– На честното писане, на уникалния говор, на смелостта да си откровен. Всъщност не знам. Това са само думи, което казах. Книгата, когато е добра, влиза под кожата ни, не ни дава мира, гъделичка ни отвътре, има силата да ни направи, макар и за кратко, повече отколкото сме, да ни държи и вълнува, разплаква, разсмива ни, гневи ни и доставя удоволствие, първична сетивна радост. На такава книга бих дала награда, ако зависеше от мене.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– Труден въпрос. Никога не съм мислила върху това. Сигурно отговора го знаят академиците. За себе си мога да кажа, че не си представям литературата на ХХ век без корените й в гръцката класика, без руската литература и без големите френски класици. Но това е за европейската литература. Има, разбира се, и други литературни континенти, други литературни слънца, много различни и с други корени. Искам да кажа, че не знам отговора.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Сигурно ще прозвучи глупаво, но приказките на Андерсен са може би най-важната книга в живота ми, „Граф Монте Кристо” на Дюма – също. Това са книги, които ме накараха да чета други книги, те са най-важните, защото без глада за четене, който те събудиха, никога нямаше да прочета Камю, „Лолита” на Набоков, Дюрас, Толстой, Балзак и всички останали.
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– С чувство за хумор.
„2 романа: Мравки с фенерчета. Слугинята“ тук
Свързани заглавия
Емилия Дворянова: Единственият писател, който ми е повлиял „житейски”, е Достоевски
Мирела Иванова: Художествената литература не се побира в крайността на списъка
Палми Ранчев: Харесва ми да си представям писателското битие като приключение
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
Любомир Николов: Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт
Теодора Димова: Винаги се вглеждам в номинациите, а не в наградите