Мирела Иванова е поетеса и преводачка, носителка на много литературни награди.Книгата й „Всички разкази са за теб“ е с номинация за наградата „Хеликон“.
–––––––––––-
Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?
– Здравейте четящи хора, аз съм Мирела Иванова и се радвам, че Ви има. На 16 бях твърде храбра, за да реша, че ще вградя сянката си в думите. Цялата ми млада същност тогава трептеше от прозрението, че поезията е синоним на свободата, навсякъде откривах метафори и ги записвах, предполагам за да открия и запиша себе си.Започнах да печатам стиховете си в списание “Родна реч” през 1977, а на семинарите на списанието се почувствах и като част от една красива и чиста литературна общност, чийто по-сетнешен път Петя Дубарова озари с трагичния жест на самоубийството си. Четящи хора, надявам се да сте прочели някое мое стихотворение от осемте ми поетични книги, а защо не и всичките осем – от “Каменни криле” до “Любовите ни” – или пък да сте се пристрастили към разказите ми от “Бавно” и “Всички разкази са за теб”?
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– С почти детинско вълнение.
Какво е да си писател днес?
– Да си писател днес е като да си писател винаги: и трагическо посвещение, и самотна игра, и величествена утопия, и съдбовен хазарт, и празнично отчаяние, и всеопрощаваща безмилостност. Всичко и нищо едновременно.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– Бих я дала посмъртно на преоткрития от Деян Енев писател Георги Божинов за романа му “Калуня-Каля”.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– Още сме на прага на ХХІ век, липсва ни далечният хоризонт на прозрението, за да узнаем кои са важните писатели на съвремието ни, а инак в ХХ век – Достоевски, Борхес, Томас Ман, Фокнър, Маркес, но това са колосите само на първоначалното, мигновено досещане, мога да изброя поне още толкова по толкова имена.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Бях четиригодишна, когато моите големи братовчедки ме заведоха на преглед на художествената самодейност във военното поделение на село Мусачево и тъй като ми се стори доста неправилно само да слушам чуждите изпълнения, аз поисках думата и казах стихотворението на Ботев “Обесването на Васил Левски”,а като награда получих книгата “Чернишка” от Емилиян Станев. Нетърпелива да разгледам прекрасната си награда,сложих едно дървено столче върху високата стълбищна площадка, вероятно с двата крака във въздуха, така че паднах и си разцепих главата.Навярно оттогава съм решила, че досегът до литературата винаги е интересен, а и съдбоносен и с радостта, и с драматизма, които съдържа в себе си. Затова се стремях да имам винаги под ръка, наблизо нечии словесен свят, да уча наизуст стихотворения, да потъвам в безкрайни книги. Много обичам Вазов, Яворов и Иван Радоев, по различен начин това са моите български поети. Есенин, Пастернак, Цветаева, Ахматова, Кавафис и Сеферис бяха главозамайването на студентските ми години. Потъвала съм на няколко пъти открай докрай в библейското пълноводие на “Война и мир”, “Степният вълк” на Хесе и разказите на Чехов и Бунин са сред най-разтърсващите ми духовни преживявания, да не пропусна книгите на Чезаре Павезе,Казандзакис и Андрич,ах,да,и романите на Джон Фаулс. Вероятно и изброените тук, и неизброимите книги, които на моменти трупах като барикади, за да се опазя от какво ли не, са ми повлияли.
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– Не ми харесва “матрицата” на списъка, защо десет книги, когато и една би могла да промени живота ни? Всяка книга, в която можем да се досегнем до самопознанието, да се приютим като в дом, да разпознаем нещо от своя опит или да прочетем думи, които са ехо на интуицията ни,ни променя. Художествената литература не се побира в крайността на списъка, тя е и мистично познание, дълбоко,приливно,завладяващо, разширява ни и протяжно досъгражда и целостта, и различието ни.
„Всички разкази са за теб“ тук
Свързани заглавия
Палми Ранчев: Харесва ми да си представям писателското битие като приключение
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
Любомир Николов: Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт
Теодора Димова: Винаги се вглеждам в номинациите, а не в наградите