Лира Литературно-рекламна Агенция
Палми Ранчев е поет, белетрист, сценарист, боксьор и треньор по бокс. Сборникът му с разкази „Боксьори и случайни минувачи“ е сред номинираните за наградата „Хеликон“.
–––––––––-
Как бихте се представили пред публиката на сп. „Книжарница” – все четящи хора?
– Като читател, който пише поезия и проза. Обикновено чета повече. В отделни дни писането доминира. Споменавам го, докато търся някакво макар и доста променливо съотношение. Последната книга, която прочетох беше трилогията на Харуки Мураками. В момента чета Кайрос на Валтер Бенямин. Стихове от Ли Бай, Дьорд Петри, Ева Липска. Препрочитам Константинос Кавафис, Емили Дикинсън, Фернандо Песоа, Александър Вутимски, Николай Кънчев, Биньо Иванов… Пренареждам стиховете си от „Нощта е друга”, и редактирам роман без окончателно заглавие.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– Като приблизителна оценка на написаното от мене. Затова винаги се интересувам кои са членовете на журито. В допълнение си припомням, че важната награда е втората (макар в случая да няма такава), защото всички знаят как се присъжда първата. Това е приблизителен цитат от Сервантес, шеговито повтарян при подобни случаи от Николай Кънчев и Янко Станоев.
Какво е да си писател днес?
– Опит да проникнеш в същината на това, което се случва с тебе и другите хора, да разбереш, да обясниш и да оправдаеш, или да не успееш, и хубавото, и лошото, и дори отвратителното в човешките същества. Често е споделяне, особено ако говорим за стихове и поезия, на разбираема само за посветените свещена лудост, както понякога компромисно я наричат непосветените.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– Осветила нови герои и житейски ъгли, развързала възли от всекидневието, незабелязани или до тогава разсичани. Но все пак ценя четенето основно като удоволствие, устойчиво както на всевъзможни странични влияния, така и на безпощадното време.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– Мога да спомена доста имена с авторитетно присъствие и в нашата, и в световната литература. Но повече ми харесва да си представям писателското битие като приключение, в което героите, второстепенни и основни, не винаги логично променят, както своите места и роли, така и значението си през годините.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Ако става дума за влияние върху начина ми на писане това са книгите от юношеството и ранната младост. Тогава буквално се влюбвах в отделни книги. Една от любимите ми някога беше „Естетика на модерното изкуство” на Димитър Аврамов. Не мога да забравя чувството, с което прочетох за първи път в Съвременник „Дъблинчани” в превод на Асен Христофоров. Чета с увлечение разказите и романите на Ърнест Хемингуей, Уилям Сароян, Ърскин Колдуел, Джон Стайнек, Фьодор Достоевски, Александър Солженицин, Венедикт Ерофеев, Исак Бабел, Варлам Шаламов, Фрац Кафка, Ярослав Хашек… Освен тях Елин Пелин, Йовков, Г.П.Стаматов, Г.Райчев, Йордан Вълчев, Васил Попов, Георги Марков, Георги Богданов… Стихове от Борис Пастернак, Марина Цветаева, Атанас Далчев…
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– Книгите са съществена част от начина ми на живот, допълват го и разширяват пространствата, в които се чувствам удобно. Но едва ли могат да го променят.
„Боксьори и случайни минувачи“ тук
Свързани заглавия
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
Любомир Николов: Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт
Теодора Димова: Винаги се вглеждам в номинациите, а не в наградите
