Начало / Любопитно / „Обсебена от теб“ от Силвия Дей (анотация, отзиви, откъс)

„Обсебена от теб“ от Силвия Дей (анотация, отзиви, откъс)

„Обсебена от теб“ връща на читателите емоцията от четенето и съпреживяването на драматичните обрати и предизвикателства, с които трябва да се справят Ева и Гидиън, за да укрепят връзката помежду си – след романтичното бягство, на което станахме свидетели в „Опиянена от теб“, те трябва да се изправят срещу демоните от миналото и враговете, излезли от сенките, привлечени от тяхното щастие и готови на всичко, за да го разрушат.

ОТЗИВИ

„Силвия Дей има невероятно въображение. Тя всъщност си е направо гений! В тази история има повече обрати и любовна мъка, и усложнения, и гняв, отколкото в която и да е друга. И е наистина блестяща.“ – Smitten’s Book Blog

„Силвия е създала неостаряваща, секси и предизвикателна история и ние нямаме търпение да работим с нея, за да създадем сериал, който едновременно да развълнува и да изгради връзка с публиката, както направиха книгите й.“ – Крис Селак, вицепрезидент на Lionsgate

„В Опиянена от теб“ Дей създава любовна история, която е едновременно изтънчена, интригуваща, интелигентна и очарователна.“ – The Irish Independent

„Поредицата Кросфайър вдига летвата… Макар да са били жертви в миналото, те [Гидиън и Ева] вече не са. Станали по-силни благодарение на своята решимост да поемат контрол над живота си, вместо да бъдат управлявани от миналото си, както Ева, така и Гидиън показват голямо развитие като герои. Силно препоръчвам Опиянена от теб.“ – Night Owl Reviews

––––––-

ОТКЪС

 

Ледени водни иглички обстрелваха прегрялата ми кожа, острата болка прогонваше лепкавите сенки на кошмара, който дори не помнех.

Затворих очи и застанах точно под струята на душа, искаше ми се остатъците от страха и гаденето да изтекат в канала под краката ми. Спазъм разтърси тялото ми и мислите ми се насочиха към жена ми. Моето ангелче, което спеше спокойно в съседния апартамент. Имах спешна нужда от нея, исках да се изгубя в нея и ми беше ужасно неприятно, че не мога да го направя. Не можех да я прегърна силно. Не можех да притисна сочното й тяло под себе си и да потъна в него, така че допирът й да прогони всички спомени.

– По дяволите!

Подпрях длани в студените плочки и оставих студа на бичуващите ме водни струи да проникне в костите ми. Бях егоистичен гадняр.

Ако бях по-добър човек, щях да подмина Ева Крос в момента, в който я видях.

Вместо това я направих своя съпруга. Освен това исках новината за брака ни да бъде разпространена по всички възможни канали, вместо да остане тайна, споделена само между шепа хора. И още по-лошо, тъй като нямах никакво намерение да я пусна да си отиде, трябваше да намеря начин да компенсирам факта, че бях такава развалина, че дори не можех да спя в една стая с нея.

Насапунисах се и бързо отмих от себе си лепкавата пот, с която се бях събудил. След минути се отправих към спалнята, където нахлузих един анцуг, преди да отида в домашния си кабинет. Беше едва седем сутринта.

Само преди няколко часа бях напуснал апартамента, в който Ева живееше с най-добрия си приятел Кари Тейлър, исках да я оставя да поспи малко преди работа. Бяхме правили секс цялата нощ – и двамата бяхме незадоволени и ненаситни. Но имаше и още нещо. Усещах в Ева някаква припряност, която ме терзаеше и ме караше да се притеснявам.

Нещо тревожеше жена ми.

Погледът ми се плъзна към прозореца и гледката към Манхатън, която се разкриваше от него, след това се спря на стената, където бяха закачени нейни и наши общи снимки; те висяха на същото място, както и в кабинета ми в дома ни – мезонета на Пето авеню. Можех съвсем ясно да си представя колажа, тъй като през последните няколко месеца бях прекарал безброй часове в изучаването му. Преди, гледайки навън през прозореца, определях границите на своя свят. Сега постигах същото, наблюдавайки Ева.

Седнах зад бюрото си, раздвижих мишката и събудих компютъра, бавно си поех дълбок дъх, когато лицето на жена ми изпълни екрана на монитора. На снимката, която ми служеше за фон на десктопа, тя беше без грим и няколкото светли лунички по носа й я караха да изглежда по-млада от своите двайсет и четири години. Погледът ми се плъзна по чертите на лицето ?: по извивката на веждите ?, по блясъка в сивите й очи, по плътните й устни. В моментите, в които си позволявах да мисля за тях, почти можех да усетя устните й върху кожата си. Целувките й бяха за мен истинска благословия, обещание на ангелчето ми, което придаваше смисъл на живота ми.

Издишах шумно и решително, взех телефона и с натискането на един бутон набрах номера на Раул Херера. Въпреки ранния час той отговори веднага, гласът му звучеше съвсем бодро.

– Госпожа Крос и Кари Тейлър ще пътуват днес за Сан Диего – започнах аз и при тази мисъл неволно свих ръка в юмрук.

Не беше необходимо да казвам нищо повече.

– Разбрах.

– Искам до обяд на бюрото ми да има актуална снимка на Ани Лукас, както и подробна справка за това къде е била снощи.

– Ще ги имате най-късно до обяд – потвърди той.

Затворих телефона и вперих поглед в пленителното и красиво лице на Ева. Бях я снимал, без да ме забележи, в момент, в който бе щастлива, и бях твърдо решил да направя така, че до края на живота си да се чувства по същия начин. Но снощи тя беше разстроена, най-вероятно се бе сблъскала случайно с една жена, която навремето използвах. Пътищата ми отдавна не се бяха пресичали с тези на Ани, но ако тя по някакъв начин притесняваше жена ми, щеше отново да се сблъска с мен. Скоро.

Отворих пощата и започнах да преглеждам имейлите си, отговорих набързо на най-неотложните и постепенно напредвах към писмото, което привлече вниманието ми от самото начало.

Почувствах присъствието на Ева още преди да я видя.

Вдигнах глава и пръстите ми забавиха движението си по клавиатурата. Неочаквано появилото се желание успокои напрежението, което изпитвах, когато не бях с нея.

Облегнах се назад, за да мога по-добре да се насладя на гледката.

– Станала си рано, ангелчето ми.

Ева стоеше до вратата с ключовете в ръка, русата й коса бе секси разрошена и падаше до раменете, бузите и устните й бяха поруменели от съня, а пищното й тяло беше облечено в потник и шорти. Не носеше сутиен, сочните й гърди образуваха мека извивка под памучната материя. Дребна и с фигура, която караше мъжете да падат на колене, тя често ми напомняше колко различна е от жените, с които бях сниман, преди да се срещна с нея.

– Събудих се и веднага усетих, че ми липсваш – отвърна тя с онзи гърлен глас, който винаги ми действаше възбуждащо. – Кога стана?

– Преди малко. – Бутнах клавиатурата, за да й направя място да седне на бюрото.

Доближи до мен с босите си крака, прелъстявайки ме без каквото и да е усилие. В момента, в който я видях, разбрах, че тя ще ме унищожи. Видях това обещание в очите й и в начина, по който се движеше. Където и да отидеше, мъжете се обръщаха след нея. Желаеха я. Също както я желаех и аз.

Хванах я за китката, когато се приближи, и реших да я придърпам да седне в скута ми. Наведох глава и обхванах с устни зърното на гърдата, започнах да го смуча с дълги силни движения. Чух как пое дълбоко въздух, усетих как тялото й се изви и вътрешно се усмихнах. Можех да правя с нея каквото си поискам. Тя ми беше дала това право. Това бе най-големият подарък, който някога бях получавал.

– Гидиън.

Сложи ръце на главата ми и прокара пръсти през косата ми.

Вече се чувствах безкрайно по-добре.

Вдигнах глава и я целунах, усетих аромата на канела от пастата й за зъби, както и още един, който можеше да бъде единствено неин.

– Хм?

Докосна лицето ми и ме изгледа изпитателно.

– Пак ли имаше кошмар?

Въздъхнах шумно. Винаги успяваше да разбере какво е станало. Не съм сигурен, че някога ще свикна с това.

Прокарах палеца си по влажната памучна материя, залепнала за зърното ?.

– Бих предпочел да говоря за мокрите сънища, за които ме вдъхновяваш в момента.

– Какъв беше кошмарът ти?

Свих устни, подразнен от настоятелността ?.

– Не помня.

– Гидиън…

– Зарежи това, ангелче.

Ева настръхна.

– Искам само да ти помогна.

– Знаеш как да го направиш.

– Сексманиак.

Гушнах я по-силно. Не можах да намеря думите, с които да й обясня какво изпитвах, когато я прегръщах, затова зарових глава в извивката на врата й и вдишах аромата на кожата ?, който така много обичах.

– Шампионе.

Нещо в тона й ме накара да застана нащрек. Отдръпнах се бавно и плъзнах поглед по лицето ?.

– Кажи ми какво има.

– Става въпрос за Сан Диего… – Сведе поглед и прехапа дол-

ната си устна.

Стоях неподвижно в очакване да разбера накъде води този разговор.

– „Сикс-Найнтс“ ще бъдат там – изрече тя най-накрая.

Не се бе опитала да скрие това, което и бездруго знаех, и това ми подейства успокояващо. Но усетих как постепенно ме обзема друг вид напрежение.

– Искаш да ми кажеш, че това е проблем за теб. – Гласът ми беше равен, но далеч не бях спокоен.

– Не, не е проблем – отвърна тя тихо, а пръстите й неспокойно подръпваха косата ми.

– Не ме лъжи.

– Не те лъжа. – Пое дълбоко дъх и ме погледна право в очите. – Нещо не е както трябва. Чувствам се объркана.

– Какво по-точно те обърква?

– Не ми говори по този начин – каза тя тихо. – Не искам изведнъж да ставаш студен към мен и да ме изолираш.

– Ще трябва да ме извиниш. Когато чувам как съпругата ми казва, че се чувства объркана по отношение на друг мъж, не мога да бъда в добро настроение.

Тя се извъртя и стана от скута ми, оставих я да го направи, за да мога да я наблюдавам – да вперя поглед в нея, – докато се намирахме на известно разстояние един от друг.

– Не знам как да го обясня.

Съзнателно не обърнах внимание на ледената топка в стомаха ми.

– Опитай.

– Просто… – Тя продължи да гледа надолу и да дъвче устната си. – Има нещо… незавършено.

Стана ми горещо, нещо притисна гърдите ми.

– Той възбужда ли те, Ева?

Тя застина.

– Не е това.

– А какво ей Гласът муй Татуировкитей Магическата му пишка?

– Престани. И без това не ми е лесно да говоря за него. Не го прави още по-трудно.

– На мен също ми е ужасно трудно – срязах я и се изправих.

Огледах я от глава до пети, исках да я изчукам и накажа в същото време. Исках да я завържа, да я заключа, така че да е далеч от всеки, който би могъл да застраши влиянието ми над нея.

– Той се отнесе към теб като към боклук, Ева. Да не би да си го забравила, след като видя клипа на „Златна“й Нуждаеш ли се от нещо, което аз не мога да ти дам?

– Не ставай глупак.

Тя скръсти ръце и застана в отбранителна поза, което ме ядоса още повече.

Обичах я открита и нежна. Нуждаех се изцяло от нея. Понякога полудявах от това, че означаваше толкова много за мен. Тя беше единственото нещо, което не можех да си представя да загубя. А тя казваше единственото нещо, което нямах сили да чуя.

– Моля те, не се дръж грозно по този повод – прошепна тя.

– Държа се невероятно цивилизовано, като се има предвид колко бесен се чувствам в момента.

– Гидиън.

Чувството за вина помрачи сивите й очи и след малко в тях заблестяха сълзи.

Отместих поглед.

– Недей!

Но тя както винаги прозря в мен.

– Не исках да те нараня.

Диамантеният пръстен на безименния й пръст – моят знак, че я притежавам – отрази светлината и хвърли по стената множество искри в различни нюанси.

– Никак не ми е приятно, че си разтревожен и сърдит. Мен също ме боли, Гидиън. Не го искам. Кълна се, че е така.

Чувствах се неспокоен, отидох до прозореца и се опитах да намеря онзи покой, който щеше да ми помогне да се справя със заплахата Брет Клайн. Бях направил всичко по силите си.

Свързани заглавие

“Обсебена от теб” на Силвия Дей излиза на български броени дни след световната премиера

Как се пише добра секс сцена 

Силвия Дей получи 8-цифрен аванс за нова поредица

Силвия Дей: Читателите са тези, които ни правят това, което сме

Нов еротичен роман дебютира по-силно от „50 нюанса сиво”

Силвия Дей: Не мога винаги да мисля как ще реагира читателят

„Открита пред теб“ от Силвия Дей (откъс)

„Обсебена от теб“  тук

Прочетете още

ил.1

Какво не знаем за самоиздаването

Често публикуваме текстове със съвети и коментари за писането, които да помагат на всеки, който …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *