Начало / Критика / „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“. Златина Крумова и Ваня Андонова участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.

–––––––––––

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

Златина КРУМОВА

От най- ранна възраст ни учат, че четенето е една от най-полезните дейности в живота. Учат ни, че колкото повече четем, толкова по- мъдри и по-умни ще бъдем. Но наистина ли е така? Замисляме ли се каква е ползата от нечетенето и каква е вредата от четенето?

На тези въпроси еднозначен отговор няма. Но едно нещо е сигурно – хората са по – щастливи, когато не четат, защото остават глухи и слепи за реалната действителност. Те са щастливи от своя еднообразен и еднакъв живот, даващ им заблудата, че са всезнаещи и всемогъщи. Докато любителите на четенето се борят с наглостта, безхаберието, самозаблуждението, мерзостта и глупостта.

Нечетящите хора остават невежи, не размишляват над това, което видят или чуят. Те остават психически и физически здрави  за дълъг период от време. Те трябва да внимават, защото четенето води до пристрастяване. Може да получат читателска треска: да загубят съня си; да четат забързано; да загубят желание да се занимават с ежедневните задължения; да започнат да мечтаят; да не могат да се отделят от книгата; да започнат да си задават въпроси. Колкото повече четеш, толкова повече отговори намираш и толкова повече се объркваш кой е абсолютно верният.

Четенето вреди на зрението – когато се чете в лошо осветени места, в леглото, в автобуса, в метрото и др., и  на самочувствието – опознаваш себе си и света и разбираш, че животът не е лесен. Четенето разкъсва тесногръдието и ни изтръгва от оковите на стереотипите. Четенето развива въображението и те подтиква да мислиш, а както знаем от древността, това е много опасно. Сред четящите хора са разпространени болести като болки в главата, нервни разстройства, наднормено тегло, болки в гърба и др.

Четенето на книги, без човек да е изживял това, което се описва, води до грешни изводи и създаването на отношения, които изграждат предубеждения. А предубежденията карат хората да живеят живота на другите.

Без лично изживяване няма реален живот, а който не се стреми да изживява и проверява лично нещата, той не живее.

Всеки сам избира дали да живее или да бъде част от тълпата, попаднала в капана на невежеството.

–––-

Фобия от книги

Ваня АНДОНОВА

Страхувам се от книгите. Алергична съм към тях. Някак винаги са успявали да изкарат лошата ми страна наяве. Непримиримата, непокорната страна, която дълги години се опитвам да скрия, за да не ми навреди. Книгите са ме държали будна в три през нощта, бършейки сълзи с карирания ръкав на пижамата си, току-що приключила роман на Толстой, в който главната героиня намира смъртта си на хладните релси. Книгите са карали сърцето ми да препуска по море и сред облаците, без да съществува начин да го спра дори за миг, като герой от книга на Дан Браун.

Понякога съм се затваряла в себе си, отново заради книгите. Също като Лизел от „Крадецът на книги” и аз исках да се сгуша сред стотиците листове, слепени с твърди корици и да заспя до убиеца си – книгите. Имаше дни, в които се чувствах влюбена. В кого ли? – В книгите. И аз като Квазимодо изпитвах обич, която ме довършваше, но не спирах, четях още и още. Алергията ми се влошаваше. Очите ме боляха толкова, че на моменти не виждах нищо. Но това не беше проблем за моята мания, защото така бях свикнала с книгите, че с едно докосване знаех коя точно държа в ръцете си. Когато болката отминаваше и зрението ми отново ставаше нормално, вече десетки книги бяха преминали през мен. Когато валеше, четях. Когато слънцето целуваше земята, четях. Когато бях сред хора, не спирах да чета. Наричаха ме странница, защото не отделях поглед от мастилените букви, но това не беше проблем за мен, защото имах всичко, от което се нуждая в ръцете си – книгите. И те ме караха да се чувствам щастлива, макар понякога да бях меланхолична като Хамлет, съмнявах се във всяко живо същество около мен и вярвах само в книгите.

След време си поставих цел – да прочета всички книги на света. И като Пипи Дългото чорапче, вярвах, че няма невъзможни неща и че ще е лесна работа да сбъдна мечтата си. Имаше дни, в които очите ми кървяха, а нови книги се пишеха постоянно. Болката в главата ми ставаше все по-силна всеки ден. Но аз също. Душата ми се пълнеше с хиляди цветове, с  хиляди сезони, мисли и дори няколко души, които успях да заключа в ума си.

Ето ме тук, четейки последната книга на света. Вълнувам се, сърцето ми препуска. Може би съм към края на своята задача, а може би съм съвсем в началото, зависи от това кой чете тези думи, написани в априлската нощ. Понякога си мисля, че книгите ще ме довършат, така както рицарските романи убиват Дон Кихот, бавно и тихо, като да отгърнеш на следващата страница. Нима всеки от нас не е страница от нечия книга? Не можем ли и ние да бъдем смачкани от някого другиго? Просто така. Но вината никога не е в книгите, те са лекарството на всяка една алергия, но трябваше да прочета всяка от тях, за да го разбера.

Свързани заглавия

Георги Лозанов: Прочетените и разбраните книги създават идентичността на модерния човек

Творбите, получили поощрителни награди в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Творбите, класирани на трето място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Творбите, класирани на второ място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Третият фестивал „Четящият човек”: Четящите хора продължават живота на книгата

1922-ма са чели книги в градския транспорт на Бургас, 50 от тях печелят награди
Пълният списък на победители от конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“
Обявиха победителите във фотоконкурса на „Четящият човек“
Любен Дилов-син: Читателите на хартия скоро ще бъдат секта
Палми Ранчев: Спортът е хигиена. Писането е друг спорт
Христо Карастоянов пренесе публиката в далечната 1925 г.
Децата от „Усмивка“ четоха „Малкият принц“ на връстници от детски домове
Книжарите от „Хеликон-Бургас“ изненадаха с гурме и тест писатели и гости
Творбите, спечелили конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Антон Парталев и Христо Кърджилов спечелиха конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето” (обновена)
Четящите хора пътуваха безплатно в градския транспорт на Бургас
Обявиха победителите в кулинарния конкурс на „Четящият човек“
Николай Фенерски сготви рибена чорба за „Четящият човек“
Мирела Иванова: Поезията е един от синонимите на свободата
Днес градският транспорт в Бургас е безплатен за четящите хора
„Четящият човек” завладя Морската градина във втория фестивален ден
„Четящият човек” потегли на трета обиколка
Георги Лозанов е носителят на наградата „Четящият човек” за 2014 г.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

PeterMayBarryAward

Непоискан роман на Питър Мей се превърна в бестселър

Писателят удари десетката с „Карантина” Когато някой писател прибере неиздадените си романи в чекмеджето, обикновено …