Лира Литературно-рекламна Агенция
Утре, 24 септември, на българския книжен пазар излиза новото издание на класиката на Майкъл Ондатджи „Английският пациент“. Самият писател ще гостува в България в качеството си на ментор на живеещия в САЩ Мирослав Пенков. Те ще се срещнат с българските си почитатели на 26 септември, петък, в столичната книжарница „Хеликон-България“ (бул. „Цар Освободител“ №4). Това ще и единствената публична изява на Ондатджи в страната ни. Тя ще започне в 18 ч.
Майкъл Ондатджи е канадец, роден в Шри Ланка през 1943 г. Други известни негови книги са „Дивисадеро“ и „Котешката маса“, която ще излезе след две седмици на български. Носител е на наградите „Giller Prize“, „Governor General’s Award“, „Букър“ и др. Представяме ви интервю с Ондатджи, дадено за motherjones.com.
–––––––––-
„Котешката маса“ е доста по-лека и лесна за четене от останалите ви творби.
– За мен беше удоволствие да я пиша. Завърших я много по-бързо от обикновено. Чувствах се по-различен начин, някак си по-свободен.
Определяте я като роман, но има много автобиографични елементи. Ще разкажете ли малко за вашето собствено пътешествие?
– Образно казано, бях качен на лодка за Англия, когато бях на 11. Нямаше родител, който да бди над мен. Чувствах се много свободен, но и изплашен. Но не си спомням много, освен че играх пинг понг с приятели. Книгата е роман, защото трябваше да си измислям много неща, които не си спомнях вече.
Често сте казвал, че обичате да пишете комедии. Има много хумор в тази книга. Това ли беше целта ви?
– Когато го казах на писателя Колъм Маккан, той много се изненада. Защото искам да пиша като Ноел Кауърд. Искам да мога да пресъздам тази игривост. Не се пишат много автентични книги за деца.А както знаем, децата се нуждаят от свобода, а това означава също анархия и хаос.
Основни герои в „Котешката маса“ и „Английският пациент“ са крадци. Има ли някой крадец, който ви е повлиял силно?
– Привлечен съм от крадците. Ленард Коен е написал, че група от успешни артисти е всъщност група от добри крадци. Има много крадене в писането. Влизане в чуждо пространство и в чужди истории. В същото време крадците, макар престъпници, не са толкова опасни като други. Освен това се харесват от хората.
Аз живея на улица „Дивисадеро“ в Сан Франциско. Защо кръстихте книгата си на тази улица?
– Живеех в северната част на Сан Франциско, където част от действието в книгата се развива там. Винаги, когато ходих до центъра, минавах по тази улица. Бях преполовил книгата и се наложи да измисля заглавие и реших да е „Дивисадеро“. Метафорично е, много подходящо е, защото това е книга от две части. Там има важна улица, която разделя града на две части. На испански означава да гледаш от много високо. Изведнъж се оказа, че „Дивисадеро“ е идеално заглавие.
Казвали сте, че други другите изкуствата са ви повлияли повече от литературата. Какво ви вдъхновява напоследък?
– Скоро гледах филма „The Arbor“. Английски филм, странен. По принцип се интересувам от различните форми на изкуството, в които различни мотиви се смесват.
Жесток ли е светът към новите писатели? Има ли неизвестни автори, които харесвате?
– В Канада има много добри писатели. Например Майкъл Уинтър. Също и поети. Поезията е толкова важна част от изкуството, а получава толкова малко отзвук. Например, У.С. Меруин, Ейдриън Рич, С. Д. Райт.
Харесвате ли холивудската адаптация на „Английският пациент“?
– Очаквах никой да не го хареса, но в крайна сметка стана хит. Продуцентът Пол Заенц и режисьорът Антъни Мингела са много по-компетентни, що се отнася до литература от повечето хора, снимащи филми. Те приеха проекта много лично.
Свързани заглавия
Мирослав Пенков ще работи с Майкъл Ондатджи
