Начало / Критика / „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“. Марияна Иванова (есе) и Красимира Мишкова (фейлетон) участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.
–––––           

МАЛКИ ОТКРИТИЯ НА ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ

Мариана ИВАНОВА

“ Желал бих 50 години след смъртта си да надникна в тоя свят, в България, и да видя, кое е останало да живее от това, което пишем сега.”  – Петко Тодоров, писател
“Преди да се чете беше по-интересно, отколкото да се живее, сега изкуството е да оцеляваш.”   –  Иван Кръстев, политолог

Добра дума за “Идилиите”
Сред българските литературни пристрастия липсват “идилиите” на “дълбокия поет П.Ю.Тодоров. В една вечер, проникната вече от истината за ранната смърт, приятелят Александър Балабанов успокоява и се прощава с Петко, рисувайки картини от Елена. Разказвал за циганката, която твърдяла, че който не се хареса точно четиридесет пъти на ден, трябва да се обеси; за циганина, спечелил ненадейно пари, купил стотина свещи, забол ги на клоните на сливата и ги запалил да му правят шенлик.
А Франция си има “Апострофите”
Провокират ме мислите на Бернар Пиво , споделени пред Пиер Нора. Не всеки има шанса да получи признание за направеното приживе – но пък мнозина получават лимитирана слава в аванс, кредит, който се изчерпва след смъртта им. “Доверете се на Пиво, преди да се възнесете…” – това е покана с френски привкус, която отправя Пиво. Той настоява да не го приемат за журналист, нито за литературен критик, а за читател. Един страстен читател, обсебен от четенето до такава степен, че любовта към книгите му  е подсказала как да превърне увлечението си в професия. В своите 16 години съществуване неговите “ Апострофи”  от чисто френски интелектуален продукт се превръщат в законодател на литературната мода. Как да съвместиш в едно литературните традиции, феномените на бестселъра, изненадите на “особения поглед” и не знам още колко разклонения на лабиринта “Световна литература” е истински подвиг и откривателство. И още по-безпомощна съм да фантазирам как на 22 септември 1978 г. Чарлз Буковски скандализирал и присъствалите в студиото, и милионната аудитория след като поискал за разговора три бутилки бяло вино и буквално на екс изпразнил съдържанието на първата. После започнал да се уригва, опипал бедрото на една от сътрудничките, продължил да се върти съмнително на стола си… Но това върху което си струва де се говори,е ,че почитателите на петъчното литературно предаване били склонни да очакват нови подобни”безумни, забавни и необикновени предавания.” Други нямало, обяснява Пиво.” Отговорът е прост – защото Буковски е само един.
Време е да обясня с какво ме провокира Иван Кръстев. Ами с откритието, че “от мебелните магазини са изчезнали библиотеките”, че “най-големите зверства на XX в.са извършени от страстните читатели”, че  ” четенето ни прави по-добри вярват само пенсионираните учителки”.
“Трябва да си човек със своята не с купешка душа, за да можеш да се насладиш от топлите мъки на поета, който е написал”Старият вол”. И още:” Елин Пелин не се стреми с оная отегчителна страст  на посредствениците да направи себе си интересен, а прави интересни своите събития и герои”. Пак вездесъщия нашенски професор Балабанов, българският Бернар Пиво в един друг век. Оставили са го прикован до анекдотите. Как бил казал, когато му съобщили,че къщата му гори.”Кажете на жена ми, аз не се бъркам в домашните й работи…”И невдигнал глава от книгата. Тази глава, която Андрей Николов намерил за достойна да увековечи в произведение на изкуството. Тази глава, която искали да изключат от Върховната комисия, действаща по закона за поощрение на българската литература и на българските изкуства. Имаме сто писатели. За награди бяха поставени 66, има според закона само четири награди, без драмата, която е отделена с една награда. Наградихме четирима. Другите 62-ма, които преди раздаването идваха да интригуват един против други, сега се сплотиха, разбира се , не за да ме галят, а за да си отмъщават. Какво по- естествено от това ?” Той превежда “Фауст”, вдъхновен от дамаджана българско вино. Той е носител на едно от най- високите немски отличия – наградата “Гьоте”. Той се заканва да изчисти Авгиевите обори на българската литературна критика, но не му стига времето. И никой след него не го прави.
––––––

ФАЙДА

Красимира МИШКОВА

Мекото слънце зачервяваше залезния хоризонт и групата лениво зяпаше още по-разкапаните туристи, които преминаваха по калдаръма на малкото градче. Митре въртеше с пръсти цигара, за да поотдалечи паленето й. Ване – забол поглед в някакъв вестник и Гьоре зяпаше колко мазни и изгладени бяха камъчетата по уличката.
–    Парле ву франсе ?
Групата местни се понадигна  и размести, любопитни от вниманието, но отговор не последва.
–    Ду ю спик инглиш ?
Още по-голям конфуз……
–    Вы говорите по русскому ?
–    Беее, ич не думаме.
Тука групата се пооживи, от което не последваха резултати за чуждите туристи. Те махнаха за поздрав учтиво и отминаха.
Тука Митре пална цигарата и делово предложи.
– Люде иска учим чужди езици !
– Е, тия като фного знаяа, оти се не отбрахме ?! Нема да учим ! Ние не сме учили кога ни е било времето, та сега ?!- рече Ване.
– И на мене не ми требува да чета, стига ми да се подписувам за пенсията -допълни Гьорето. Каква ле  е файдата от четмо ?!
Но Митре не падаше по гръб и реши да е още по-убедителен:
– Абрей, будали !
– Каква ни е файдата ?! Ми да им опнем парата на ябандата. Па тия като са будали нека чета…Па и ти Ване, ако не е тая голата във вестника можеше да го държиш наопако,  се таа, толку си прочел. Като се излагаме гоним туристите.
– Не е така, Митре !  Ние им сме атракцията. Да ни сложат и в клетка, та да заприличаме на зоопарк, че сме изчезващ вид.
Шарените сенки леко пролазваха над задрямалото градче и Ване се опита да завърти вестника, белким не паднат бомбите от розовата страница.

Свързани заглавия

Творбите, получили поощрителни награди в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Творбите, класирани на трето място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Творбите, класирани на второ място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Третият фестивал „Четящият човек”: Четящите хора продължават живота на книгата

1922-ма са чели книги в градския транспорт на Бургас, 50 от тях печелят награди
Пълният списък на победители от конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“
Обявиха победителите във фотоконкурса на „Четящият човек“
Любен Дилов-син: Читателите на хартия скоро ще бъдат секта
Палми Ранчев: Спортът е хигиена. Писането е друг спорт
Христо Карастоянов пренесе публиката в далечната 1925 г.
Децата от „Усмивка“ четоха „Малкият принц“ на връстници от детски домове
Книжарите от „Хеликон-Бургас“ изненадаха с гурме и тест писатели и гости
Творбите, спечелили конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Антон Парталев и Христо Кърджилов спечелиха конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето” (обновена)
Четящите хора пътуваха безплатно в градския транспорт на Бургас
Обявиха победителите в кулинарния конкурс на „Четящият човек“
Николай Фенерски сготви рибена чорба за „Четящият човек“
Мирела Иванова: Поезията е един от синонимите на свободата
Днес градският транспорт в Бургас е безплатен за четящите хора
„Четящият човек” завладя Морската градина във втория фестивален ден
„Четящият човек” потегли на трета обиколка
Георги Лозанов е носителят на наградата „Четящият човек” за 2014 г.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1555177023_230_0_2962_2048_1920x0_80_0_0_0efdb00fd79b76b37316b558c504bc31

Червеният площад стана огромна книжарница

Книжен фестивал радва московчани Наречен е точно на името на площада и се провежда през …