Начало / Читатели / Война за спасение на буквите

Война за спасение на буквите

Борислав ГЪРДЕВ

 „Войната на буквите” е най – амбициозният и зрял роман на Людмила Филипова. Като сила на въздействие и мащаб на замисъла го сравнявам единствено с „Анатомия на илюзиите”(2006). За дълго Филипова бе изпаднала в плен на фентъзито, където след постигнатия триумф с „Мастиленият лабиринт”(2009) стигна до гафа с „Аномалия”(2011), а опитът й в лежерната политическа сатира с „Печатна грешка”(2012)  излезе ялов. По тази причина насочването й към историческата тема се оказа колкото спасителен ход за излизане от творческата криза, толкова и плодотворна и важна за нея стъпка. С присъщата й амбиция на неофит Филипова натоварва романа си със силен патриотичен и хуманитарен заряд, който на фона на унилото ни ежедневие звучи като укорителна присъда.

Людмила Филипова предвидливо бяга от клопките на Симеоновата епоха, която е добре описана и осмислена, тъй като в противен случай трудно би излязла от дебелата сянка на „Златният век”(1972) на Андрей Гуляшки. Нея я интересуват драматичните десетилетия след славното Симеоново управление. Времето на Петър, Борис II и Самуил. Годините на ожесточената съпротива срещу византийската инвазия за запазването на нашата културна и политическа независимост. За писателката спасяването на родната писменост е тъждествено на свободна България, тъй като в книжовността е съхранена еманацията на народа ни.

„Войната на буквите” усвоява и пресъздава едно по същество непознато време ( В българската литература за него  по – съществен принос има само Кирил Христов с драмата „Боян Магесникът”, 1914). Време на разцвет и падение , на полет на духа и погром, на кървави размирици и социално напрежение, в което първостепенна задача си остава съхраняването на родната ни азбука – кирилицата, натоварена в повествованието със сакрално – мистична сила. Сказът е за запазване на културната ни идентичност, както и за усилия на тримата братя, синове на Симеон – Петър, Баян и Вениамин, да спасят отечеството си  от разруха. Централно място е отделено на Баян – Боян, на неговата мисия в живота, на безбройните му битки и трагичната му любов с гръцката принцеса Мария и девойката от народа Макрина.

Баян – Боян е олицетворение на българските добродетели. Смел, твърд, решителен, любвеобилен, горещ родолюбец, с напредничаво мислене и гражданско съзнание. Той  е ГЕРОЯТ и ОБЕДИНИТЕЛЯТ на държавата. Неговата помощ търсят Роман Лакапин, Петър, Борис II и Самуил. Той е едновременно княз, архиепископ, главнокомандващ на армията и просветен ръководител в българската империя! Той е – ако използваме Вазовият крилат израз „образ невъзможен”. В него откриваме черти  на холивудски и китайски супергерой, но и на нашенски водач. Баян е обаятелен и привлекателен, но недостижим, какъвто трябва да бъде всеки юнак, създаден за възхищение и пример. Баян е и двигателят на сюжета, нищо, че почти всяка глава, онагледена с буква от кирилската азбука, е равномерно разпределена между неговите и на Песоглавеца дела.

Людмила Филипова дръзко и сомоуверено създава своя визия и версия за определен период от българската история. Съгласен съм с оценката на Алек Попов, че тя „без излишна плахост забърква интригуващи сюжети със замах и дързост, които понякога стряскат”. С много от нейните хрумвания, обобщения и образни характеристики може и да спорим. Да не се съгласим и критикуваме.

Аз например не приемам водещата роля на Баян при управлението на Самуил, не допускам, че цар Петър е строил кораби или че Магесникът е превзел Солун, нещо , което дори Симеон Велики не успява да постигне.

Но това са си мои несъгласия. Което не пречи да се възхищавам на желанието и способността й с впечатляваща сила да пресъздава среда от преди повече от десет века, да я уплътни и обагри, да я изпълни с динамика и силни образи ( Мария, Макрина, патриарх Димитър) , да ни държи в напрежение с баталните сцени ( обсадата на Дръстър, битките при Траянови врата, Солун и Преслав) и неизменно да е  на пулса на патриотичния патос, оказал се не анахронизъм, а жизненоважен спасителен пояс за нас.

С някои от хипотезите й трудно ще се примирим ( дали наистина Константин Философ е създал кирилицата, а Климент Охридсдки единствен  от Седмочислениците е писал на глаголица, богу милите – така ги нарича тя –  само книжовници ли са или и еретици, възможно ли е езически славянски княз като Слав Белезин да е пръв царски съветник и то след жестокия кръвопуск при Борис Покръстител, съществува ли вероятност Борис II да е плод на любовта на Баян и Мария, дали наистина Черноризец Храбър е самият цар Симеон, нещо, в което вярваше и Цончо Родев в „Черният конник”, 1978 и т.н.), но приемам продуктивността на нейното креативно мислене и умението й умело и атрактивно да вплете своите предположения в един стегнат и динамичен разказ.

И ако една по – прецизна редакторска ръка ( освен официалната на Десислава Недялкова) бе доизпипала  стилистично текста, резултатът би бил още по – добър. Независимо от това „Войната на буквите” е ярък и силен роман. Той плаче за филмиране ( много е добър трейлърът на Илия Джевелеков) и ако един ден бъде заснет като сериал би могъл да конкурира по популярност „Война на тронове” на Дан Уайс и Дейвид Беньоф. Книгата на Филипова е едновременно завиден творчески успех и впечатляващ пазарен продукт, печелещ широка известност. Тя е поредното доказателство, че добрата литература задължително трябва да е добре известна ( да не забравяме достиженията на Димитър Талев, Емилиан Станев, Антон Дончев, Цончо Родев, Дан Браун и Умберто Еко, които авторката прилежно следва) и обичана от читателя. Людмила Филипова владее този секрет – да печели симпатии и да е търсена и харесвана.

Надявам се , че се е поучила от грешките си в миналото и след категоричният успех с „Войната на буквите” ще продължи уверено напред в същата посока.

Свързани заглавия
Людмила Филипова: Днес цял свят мисли, че кирилицата е руска азбука от гръцки букви. Боли ме сърцето от тези лъжи

„Войната на буквите” – новият роман на Людмила Филипова, с премиера на 9 юли
Английското издание на „Антихтонът на Данте” с премиери в Благоевград и София
„Антихтонът на Данте” на Людмила Филипова с премиера на Лондонския панаир на книгата
„Егмонт“ пуска серия романтични романи, най-новият роман на Шафак излиза през юни
Людмила Филипова: „Българската литература” продължава да е гнездо на лобита

„Войната на буквите“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Image00067

Екологичен библиобус радва видинските читатели

Съпровождат го песни, радост и веселие Библиотека „Михалаки Георгиев” се похвали с новата си придобивка …