Начало / Читатели / Война за спасение на буквите

Война за спасение на буквите

Борислав ГЪРДЕВ

 „Войната на буквите” е най – амбициозният и зрял роман на Людмила Филипова. Като сила на въздействие и мащаб на замисъла го сравнявам единствено с „Анатомия на илюзиите”(2006). За дълго Филипова бе изпаднала в плен на фентъзито, където след постигнатия триумф с „Мастиленият лабиринт”(2009) стигна до гафа с „Аномалия”(2011), а опитът й в лежерната политическа сатира с „Печатна грешка”(2012)  излезе ялов. По тази причина насочването й към историческата тема се оказа колкото спасителен ход за излизане от творческата криза, толкова и плодотворна и важна за нея стъпка. С присъщата й амбиция на неофит Филипова натоварва романа си със силен патриотичен и хуманитарен заряд, който на фона на унилото ни ежедневие звучи като укорителна присъда.

Людмила Филипова предвидливо бяга от клопките на Симеоновата епоха, която е добре описана и осмислена, тъй като в противен случай трудно би излязла от дебелата сянка на „Златният век”(1972) на Андрей Гуляшки. Нея я интересуват драматичните десетилетия след славното Симеоново управление. Времето на Петър, Борис II и Самуил. Годините на ожесточената съпротива срещу византийската инвазия за запазването на нашата културна и политическа независимост. За писателката спасяването на родната писменост е тъждествено на свободна България, тъй като в книжовността е съхранена еманацията на народа ни.

„Войната на буквите” усвоява и пресъздава едно по същество непознато време ( В българската литература за него  по – съществен принос има само Кирил Христов с драмата „Боян Магесникът”, 1914). Време на разцвет и падение , на полет на духа и погром, на кървави размирици и социално напрежение, в което първостепенна задача си остава съхраняването на родната ни азбука – кирилицата, натоварена в повествованието със сакрално – мистична сила. Сказът е за запазване на културната ни идентичност, както и за усилия на тримата братя, синове на Симеон – Петър, Баян и Вениамин, да спасят отечеството си  от разруха. Централно място е отделено на Баян – Боян, на неговата мисия в живота, на безбройните му битки и трагичната му любов с гръцката принцеса Мария и девойката от народа Макрина.

Баян – Боян е олицетворение на българските добродетели. Смел, твърд, решителен, любвеобилен, горещ родолюбец, с напредничаво мислене и гражданско съзнание. Той  е ГЕРОЯТ и ОБЕДИНИТЕЛЯТ на държавата. Неговата помощ търсят Роман Лакапин, Петър, Борис II и Самуил. Той е едновременно княз, архиепископ, главнокомандващ на армията и просветен ръководител в българската империя! Той е – ако използваме Вазовият крилат израз „образ невъзможен”. В него откриваме черти  на холивудски и китайски супергерой, но и на нашенски водач. Баян е обаятелен и привлекателен, но недостижим, какъвто трябва да бъде всеки юнак, създаден за възхищение и пример. Баян е и двигателят на сюжета, нищо, че почти всяка глава, онагледена с буква от кирилската азбука, е равномерно разпределена между неговите и на Песоглавеца дела.

Людмила Филипова дръзко и сомоуверено създава своя визия и версия за определен период от българската история. Съгласен съм с оценката на Алек Попов, че тя „без излишна плахост забърква интригуващи сюжети със замах и дързост, които понякога стряскат”. С много от нейните хрумвания, обобщения и образни характеристики може и да спорим. Да не се съгласим и критикуваме.

Аз например не приемам водещата роля на Баян при управлението на Самуил, не допускам, че цар Петър е строил кораби или че Магесникът е превзел Солун, нещо , което дори Симеон Велики не успява да постигне.

Но това са си мои несъгласия. Което не пречи да се възхищавам на желанието и способността й с впечатляваща сила да пресъздава среда от преди повече от десет века, да я уплътни и обагри, да я изпълни с динамика и силни образи ( Мария, Макрина, патриарх Димитър) , да ни държи в напрежение с баталните сцени ( обсадата на Дръстър, битките при Траянови врата, Солун и Преслав) и неизменно да е  на пулса на патриотичния патос, оказал се не анахронизъм, а жизненоважен спасителен пояс за нас.

С някои от хипотезите й трудно ще се примирим ( дали наистина Константин Философ е създал кирилицата, а Климент Охридсдки единствен  от Седмочислениците е писал на глаголица, богу милите – така ги нарича тя –  само книжовници ли са или и еретици, възможно ли е езически славянски княз като Слав Белезин да е пръв царски съветник и то след жестокия кръвопуск при Борис Покръстител, съществува ли вероятност Борис II да е плод на любовта на Баян и Мария, дали наистина Черноризец Храбър е самият цар Симеон, нещо, в което вярваше и Цончо Родев в „Черният конник”, 1978 и т.н.), но приемам продуктивността на нейното креативно мислене и умението й умело и атрактивно да вплете своите предположения в един стегнат и динамичен разказ.

И ако една по – прецизна редакторска ръка ( освен официалната на Десислава Недялкова) бе доизпипала  стилистично текста, резултатът би бил още по – добър. Независимо от това „Войната на буквите” е ярък и силен роман. Той плаче за филмиране ( много е добър трейлърът на Илия Джевелеков) и ако един ден бъде заснет като сериал би могъл да конкурира по популярност „Война на тронове” на Дан Уайс и Дейвид Беньоф. Книгата на Филипова е едновременно завиден творчески успех и впечатляващ пазарен продукт, печелещ широка известност. Тя е поредното доказателство, че добрата литература задължително трябва да е добре известна ( да не забравяме достиженията на Димитър Талев, Емилиан Станев, Антон Дончев, Цончо Родев, Дан Браун и Умберто Еко, които авторката прилежно следва) и обичана от читателя. Людмила Филипова владее този секрет – да печели симпатии и да е търсена и харесвана.

Надявам се , че се е поучила от грешките си в миналото и след категоричният успех с „Войната на буквите” ще продължи уверено напред в същата посока.

Свързани заглавия
Людмила Филипова: Днес цял свят мисли, че кирилицата е руска азбука от гръцки букви. Боли ме сърцето от тези лъжи

„Войната на буквите” – новият роман на Людмила Филипова, с премиера на 9 юли
Английското издание на „Антихтонът на Данте” с премиери в Благоевград и София
„Антихтонът на Данте” на Людмила Филипова с премиера на Лондонския панаир на книгата
„Егмонт“ пуска серия романтични романи, най-новият роман на Шафак излиза през юни
Людмила Филипова: „Българската литература” продължава да е гнездо на лобита

„Войната на буквите“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

224885_b

Танц с айсберга, който потопи „Титаник“

Алма Катсу ни представя книга, пълна с мистерии и обрати Вдъхновението за написването на “Дълбините” (изд. …