Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Филипова е един от най-популярните съвременни български автори. Зад гърба си има девет романа – „Анатомия на илюзиите“, „Червено злато“, „Стъклени съдби“, „Мастиленият лабиринт“, „Антихтонът на Данте“, „Аномалия“, „Печатна грешка“, „Където се раждат ангелите“ и „Войната на буквите“. Книгите й са преведени на английски, руски, сръбски, гръцки, а по три от тях се подготвят международни филмови продукции. Английското издание на „Антихтонът на Данте“, издадено в началото на 2014 г. от „Егмонт България“ със съдействието на Министерство на културата, е първата книга от български автор с премиера на престижния Лондонски панаир на книгата.
––––––––––––
Как и кога се роди идеята за „Войната на буквите“?
– Преди няколко години, когато разговарях с млади майки, които обясняваха как са изпратили децата си от първи клас да учат в чуждестранни училища, защото българският език не им трябвал – бил ненужен и изчезващ. Тогава си помислих, какво ли би станало, ако преди 11 века българите са мислели същото – нямаше да ни има вече. Езикът и буквите ни са толкова големи, колкото вярваме в тях. Затова си казах, че трябва да сторя нещо, тъй като един език изчезва тогава, когато народът изгуби вяра и респект в него. Реших, че първата стъпка е да разкажа достатъчно добре историята му. Също така ми омръзна навсякъде по света да ми казват, че говорим и пишем като руснаците и никой не знае, че ние сме тези, които сме им дали четмо и писмо, а с тях и езика. Никой не знае, че дори са преследвали и убивали българите, защото са ги просвещавали, за великото им дело. И днес цял свят мисли, че кирилицата е руска азбука от гръцки букви. И че българският е като руския. Боли ме сърцето от тези лъжи, за които само ние сме си виновни, защото не знаем историята си, не я разказваме, не я повтаряме, не я пазим. Затова реших да възобновя този процес. Стига българите да ме чуят. Стига да съм написала достатъчно добра история.
Кое беше най-голямото вдъхновение за написването му?
– Откритието, че азбуката ни е една от най-важните и уникални на планетата, използвана е от повече от 50 езика и 300 милиона хора по земята. А българският народ – един от малкото дръзнали да се борят за правото си да защитят писмената си, за правото да са народ, във време в което азбуката е давала власт и контрол… когато империите са избивали всеки, който не е използвал гръцка или латинска азбука.
Колко време ти отнеха проучването и историческите справки за книгата?
– Проучванията и разработването на сюжета ми отнеха 2 години. После още една за донаписване и редакция. Общо три.
Коя е твоята любима буква?
– Буквите са като гените в ДНК молекулата. Те са генетичният код на народите. Но колкото и гениален да е всеки отделен ген, той съществува само и единствено за да функционира цялото. Важна е азбуката, паметта и езикът зад нея.
Коя е най-голямата загадка, която разбулва твоя роман?
– Всеки читател ще открие своята. Много са. Но може би най-впечатляващо за всички ще е колко много факти и истории не знаем или сме забравили за едно от най-значимите дела на народа ни!
Имаме ли нужда днес от Апостоли на буквите?
– Повече от всякога.
На кого/какво искаш да посветиш този роман?
– На българската азбука – на българския народ.
Свързани заглавия
„Войната на буквите” – новият роман на Людмила Филипова, с премиера на 9 юли
Английското издание на „Антихтонът на Данте” с премиери в Благоевград и София
„Антихтонът на Данте” на Людмила Филипова с премиера на Лондонския панаир на книгата
„Егмонт“ пуска серия романтични романи, най-новият роман на Шафак излиза през юни
Людмила Филипова: „Българската литература” продължава да е гнездо на лобита
„Войната на буквите“ тук
