Лира Литературно-рекламна Агенция
Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“. Живодар Душков (фейлетон) и Александрина Нанчева (есе) участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.
–––––––––-
ВУНДЕРКИНД В МОЯ ДОМ
Живодар ДУШКОВ
Чета си вестника и изведнъж като ураган връхлетя тригодишният ми син Лист-Бизе. Изгледа ме критично и с удоволствие заудря палките по опънатата кожа на барабана, давайки ми да разбера, че не случайно носи имената на двама композитори. Смъкнах си очилата и на свой ред отправих поглед, в който би трябвало да се чете и укор, и въпрос, и очакване. Синът ми изглежда не можа да му устои, защото веднага спря барабанния си огън.
–Судоку ли решаваш? А – кръстословица. Да ти помогна ли? Какво е това четири водоравно?… – засипа ме той този път с барабанен огън и аз съжалих, че прекъснах музикалните му занимания.
–Мирувай и ще ти разкажа приказка! – използвах класическата форма за измъкване и в миг прехвърлях в ума си приказките, които още не му бях разправял. – За кончето-вихрогонче: „Имало едно време един дядо. Той си имал трима сина. Третият, най-малкият, бил Иванушка-Глупакът. Посял старецът жито…”
–Какъв сорт? – поиска уточнение синчето, докато се настаняваше удобно на коленете ми.
„Започна се!” – помислих си и казах първото хрумнало ми наименование:
–Безосилно „Цезиум”.
–Какво?! – сви недоволно устни той. – „Цезиум”, драги мой, е осилеста пшеница!
Отминах мълчаливо поправката му, но все пак с малко извинителен тон продължих: „Родило се добро жито. Обаче някой започнал да гази посева…”
–Общината не била ли назначила пазач?
–Не!… „Затова казал на синовете си да пазят по ред, докато злосторникът не бил хванат”.
–Откъде знаел, че е от мъжки род? Може да е била вещица или житомамница? – пак ме прекъсна, като се усмихна при спомена за това как спореше с баба си, която твърдеше, че има феи, самодиви, магьосници и таласъми.
Направих се, че не съм чул въпросите му и продължих: „Първата нощ пазил най-големият син. Но заспал. Сутринта казал: „Цяла нощ не мигнах, но не видях никого”.
–Значи излъгал?! – ококори очи Лист-Бизе.
– „На втората нощ историята се повторила. Дошъл ред на Иванушка. Стоял той, пазил, по едно време гледа – кон тича към нивата”.
–Жребец ли бил?
–Арабски. Йомуд – реших са изпреваря следващато му запитване. – „Земята треперела, от ноздрите му дим на стълбове излизал…”
–Бабини-деветини! – усмихна се снизходително Лист-Бизе.
Не издържах:
–Стига си ме апострофирал и престани да ми задаваш провокационни въпроси! „Хванал го здраво Иванушка – промълвих аз, сякаш нищо не е било, – метнал се отгоре му, стиснал гривата. Носил се – носил конят по полето, скачал, не можал да се освободи. Тогава започнал да се моли…”
–Какво? Проговорил? Ха-ха – зарита с крачета, а от друсането главата му се удряше по гърдите ми подобно на жива барабанена палка.
– „Пусни ме, Иванушка – направих се, че не съм чул смеха му, – ще ти се отблагодаря…”
– „Иванушка”? Ще ме умориш! Откъде знаел името му? – премалял от смеенето започна да скача Лист-Бизе.
Едва-едва сдържайки се, продължих приказката:
– „Как ще те намеря?” – запитал Иванушка. „Излез на полето, свирни три пъти и викни: „Конче-вихрогонче, застани пред мен като невеста пред свекър!”…
– „Като невеста”? – чуди се синът ми. – А, ясно ми е защо излизал дим от ноздрите му: и той пушел като мама пред дядо!
–Бягай да си играеш навън!
После се задълбочих в кръстословицата.
––––––––-
Александрина НАНЧЕВА
„В добрите стари времена книгите се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.” Преди повече от сто години едно от емблематичните имена в английската литература изрича тези думи, които звучат днес може би още по-болезнено и плашещо актуално. Век по-късно писането наистина се превръща във възможен начин за прехрана за всеки средностатистически човек със средна писмена култура. Естествено липсата на истинска литература предизвиква отлив на читателския интерес. Имайки предвид, че масово литературата се превръща в просто думи свързани в изречения, този отлив е напълно разбираем. При все това, че литературата все пак би трябвало да има за цел да вдъхновява, учи и обогатява, то тогава не би трябвало да ни учудва, че днес може би в нечетеното има по-големи ползи от четенето на некачествена литература.
Много от съвременните автори залагат на цинизма , упадъчният морал и най-битовото ниво на съществуване, за да предизвикат интерес в читателите, като до известна степен постигат успех. Вземайки под внимание огромното количество на тези издания за сметка на тяхното качество и намаляването на добра белетристика, забелязваме оттегляне на вниманието към литературата на читателите с все още някакви изисквания, като стойност и естетика на текста.
Естествено винаги е съществувала и посредствена литература, но сега думите на Уайлд стряскащо точно представят съвременната реалност относно писането, четенето и нечетенето. „Когато четете … не виждате повече от това, което сте видели преди. Вие виждате в себе си повече от преди” казва американският писател Клифтън Фадиман. За съжаление обаче в съвременното книгоиздаване тази сентенция може да се сведе само до първото си изречение. Наистина съвременният начин на писане не може да предложи нищо повече от една гротескна, цинична и посредствено представена алтернатива на нашето ежедневие. Какво може да ни даде такава литература, все пак „Да четеш означава да вземаш на знаем” казва германският учен и публицист Георг Лихтенберг, отговорът е нищо. Четенето винаги (досега) е било и е интелектуален процес на възприемане на значима информация с цел осмислянето й и прилагането и спрямо индивидуалната житейска позиция на четящия. Това съждение обаче се оказва твърде утопично в рамките на нашето съвремие. Точно това възникнало противоречие в литература между нейната истинска същност и реалността, предизвиква липсата на нужда у хората да четат.
Отсъства или почти напълно отсъства адекватно съвременно представяне и утвърждаване на духовността и морала чрез литература, нужни ни в рамките на общество изпълнено с противоречия и крайности. А може би това е главната причина хората живеещи в ХХІ век да предпочетат други методи за бягство от реалността, които далеч не са толкова конструктивни за личността. В този ред на мисли смятам, че не толкова технологията или глобализацията влияят до такава степен за упадъка на обществото, колкото точно тази чудовищна липса на стойностни съвременни писатели. Бидейки омаловажена по този начин значимостта на литературата за изграждането ни като личности, наблюдаваме последствията – все по деструктивно поведение от страна на човека и неговото постепенно и дори в някой случай пълно обезчовечаване.
Вината за нечетенето се прехвърля между различни обществени институции от семейството, през училището до държавата. Истината е обаче, че крайната недостатъчност на такъв тип автори, няма как и с какво да предизвика интерес у младия, а и вече зрелият читател.
Това явление до голяма степен се дължи на липсата на желание на хората, които имат какво да кажат заради толерирането на гласа на огромната маса от празнодумци. Реалността е, че днес издателите и в не по-малка степен вече „загниващото” общество дава по-голяма гласност именно на тези псевдописатели, за сметка на качествената литература, която се потиска и не се популяризира.
Съществува и плашещата алтернатива тази липса на стойностни текстове да продължи да нараства с поголовни темпове и да задълбочи проблемите не само с нечетенето и четенето на „опасна” литература, но и много по – сериозни социални такива. Все пак „ Ако не прочетете онова, с което не сте съгласни, тогава как ще добиете представа за онова, в което вярвате. Най-стойностните неща за четене са онези, които поставят под въпрос нашите разбирания.” казва един безименен автор. Това твърдение пробужда известна надежда, че остатъкът от все още търсещите хора и истински читатели, ще намерят себе си в това „море от безсмислие” и ще да сложат началото на една различна аудитория и една литература, която ще си заслужава да се чете и с ум и с душа.
Свързани заглавия
Творбите, получили поощрителни награди в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Творбите, класирани на трето място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Творбите, класирани на второ място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Третият фестивал „Четящият човек”: Четящите хора продължават живота на книгата
1922-ма са чели книги в градския транспорт на Бургас, 50 от тях печелят награди
Пълният списък на победители от конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“
Обявиха победителите във фотоконкурса на „Четящият човек“
Любен Дилов-син: Читателите на хартия скоро ще бъдат секта
Палми Ранчев: Спортът е хигиена. Писането е друг спорт
Христо Карастоянов пренесе публиката в далечната 1925 г.
Децата от „Усмивка“ четоха „Малкият принц“ на връстници от детски домове
Книжарите от „Хеликон-Бургас“ изненадаха с гурме и тест писатели и гости
Творбите, спечелили конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Антон Парталев и Христо Кърджилов спечелиха конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето” (обновена)
Четящите хора пътуваха безплатно в градския транспорт на Бургас
Обявиха победителите в кулинарния конкурс на „Четящият човек“
Николай Фенерски сготви рибена чорба за „Четящият човек“
Мирела Иванова: Поезията е един от синонимите на свободата
Днес градският транспорт в Бургас е безплатен за четящите хора
„Четящият човек” завладя Морската градина във втория фестивален ден
„Четящият човек” потегли на трета обиколка
Георги Лозанов е носителят на наградата „Четящият човек” за 2014 г.
