Творбите, получили поощрителни награди в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

07.07.2014 Критика, Читателски дневник

Фани Атанасова с фейлетон и Людмила Иванова с есе получиха поощрителните награди в литературния конкурс „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”, обявен от организаторите на фестивала „Четящият човек“.

Ето и отличените творби:

За ползата от нечетенето и вредата от четенето (фейлетон)

Фани АТАНАСОВА

Първата ми лекция по Основи на икономиката в Икономическия университет съдържаше ключовото понятие „алтернативна цена“, обозначаващо цената на извършването на определена дейност измерена в пропуснатите ползи от друга, неосъществена дейност. Веднага се сещам за тази концепция, когато се замисля по въпроса за вредата от четенето. Вярно, „пропуснати ползи“ не се припокрива напълно с „вреда“, но за вредата в същинския й смисъл ще стане дума по-нататък. Ясно е обаче, че „пропуснатите ползи от четенето“ е логическият еквивалент на „ползите от нечетенето“.

В моя случай – на жена на около 30 години четяща (ненаситно!) от петгодишната си възраст –пропуснатите ползи са внушителни. Те се измерват с множеството на неизплетените покривчици за маса, бебешки терлици и пъстроцветни шалове, неизбродираните гоблени и неизпечените сладкиши. Които пък се равняват на значителен неосъществен неформален брутен вътрешен продукт (БВП). Нямам нужда от аргументи за твърдението, че това, в настоящата „преходна“ икономическа обстановка в страната, си е чиста загуба.

Още по-съществена е пропуснатата полза от неродените деца в следствие на следната социално икономическа зависимост: според множество теоретични и емпирични научни изследвания съществува каузална връзка с обратен знак между средностатистическия брой на родените от жена деца и нивото на нейната образованост. Притежавам само едно формално висше образование, но затова пък неформалното ми образование (буквално „начетеност“) се равнява на няколко изчетени общински и две международни библиотеки. Ако този показател се вземе под внимание при измерването на образоваността в широкия смисъл, то аз без съмнение бих попаднала доста високо в скалата. Което от своя страна означава, че съм пропуснала да родя цял орляк деца.

Последното – „пропуснатите бебета“ – също има практически измерима икономическа стойност, тъй като представлява пропуснат принос за подобряване на тежката демографска ситуация в България. В рамките на потенциалния си активен трудов живот всеки един от тези неродени икономически агенти би генерирал значителна добавена стойност. Акумулирана в дългосрочен план (изхождайки от 35-40 години среден трудов стаж), тя би била равностойна на внушителен пропуснат ръст на БВП. И тук става въпрос за ползите пропуснати само от мен – един единствен средностатистически икономически субект, – а колко ли от нас са страстни четци? Що се отнася до същинската вреда от четенето, лично за мен тя е много просто формулируема – измерва се единствено с 3,75 диоптъра късогледство на двете очи. Не е завидно, но не бих твърдяла, че това има каквото и да било макроикономическо значение. Убедена съм, че един амбициозен екип от икономисти и демографи би могъл да изчисли със задоволителна точност пропуснатите поради четене ползи за обществото като цяло и да ги сведе до едно единствено число: еди-колко-си лева за еди-колко-си години. Но каква значимост би имало такова число освен доставянето на поредната доза на пристрастения ни към цифрите свят?

Неотдавна реномирана международна комисия от учени ръководена от цели двама лауреати на Нобеловата награда за икономика установи редица причини, поради които измерването на социалното благосъстояние с така предпочитаното компактно число на БВП е ненадеждно и неудачно. Най-малкото защото то по никакъв начин не отразява в каква степен икономическата активност е допринесла за индивидуалното и колективно благополучие. А по отношение на четенето именно този аспект така трудно се поддава на оценка и фиксиране в числа. Лично аз не бих се наела да определя пазарната стойност на изживените стотици животи, посетените десетки непознати земи, научените дузини уроци от опита на фиктивни и действителни персонажи, и полетите назад и напред във времето, които четенето ми е донесло досега.

Не знам дали пропуснатите ползи и натрупаните блага от четенето могат да се съпоставят в баланс с дебитни и кредитни позиции и накрая да се образува монетарно изразимо положително или отрицателно салдо. Неизплетените терлици, покривчици и шалове имат конкретна пазарна цена.

Но пък вдъхновението от преселенията между безбройните измерения на реалността и фантазията е безценно!

–––––––-

За ползата от нечетенето и вредата от четенето (есе)

Людмила ИВАНОВА

Четейки, си задаваш въпроси . Четейки, си отговаряш на въпроси.

Четенето поражда съмненията ти. Четенето заличава съмненията ти.

Четейки, разбираш, че и другите страдат. Като теб. Четейки, разбираш, че и другите са щастливи. Като теб.

Четенето те подтиква, но и те възпира.

Четенето те разколебава, но и те прави решителен.

Четенето те кара да се страхуваш, но и те прави смел.

Четейки, възторжено се пренасяш в света на другите, но със съжаление разбираш, че твоят свят е друг.

Четейки, откриваш, че хората не са нито добри, нито лоши, и че ти си като тях.