Лира Литературно-рекламна Агенция
Несрин Назлиева с есе и Диляна Крусева с фейлетон бяха класирани на трето място в литературния конкурс „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”, обявен от организаторите на фестивала „Четящият човек“.
Ето и отличените творби:
„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“ (есе)
Несрин НАЗЛИЕВА
Четенето е вредно. Всеки отделен звук, буква, йота,а понякога дори цял стих е способен да погуби твоето невежество. Пък и да бъдеш читател понякога е трудно. Никой, дори самият ти,не знае какво става в малката главица- кой въпрос,проблем или дилема ще започне да те сърби отвътре и колко дни и нощи ще прекараш в почесването на мисловния обрив.
Ако вземеш книга, каквато и да е тя, ще избягаш от виртуалната реалност. А ние не искаме това, нали? Току-виж успееш да посрещнеш своя миг, вместо да полееш фермата или да чупиш близалки и бонбони.
Стой далеч от четящи хора! Те са пълни с дефекти и странични ефекти. Ще ти кажат, че понякога континентите са малко на брой,че океаните са просто локва,а планетата – нищожна частичка в още по-малката вселена. Друг път ще ти разкажат как хората им се виждат като великани, държавите като континент, а Земята- Космос. А ако успееш да ги срещнеш в някой затънтен край на кварталния парк в пет следобед и ги попиташ какво мислят за света, ще ти обяснят, че той изчезва, сякаш никога не е съществувал. Те са същества със странен вкус. Харесват само хора с души. Притесняват се. И изживяват магията на учудването. Задават наивни въпроси. Също като деца.
Ще говорят с неясни думи и изрази и често времето за тях не представлява само числата върху циферблата. Обичат да мислят и да се тревожат за човешките проблеми. Няма да ги откриеш в някой затънтен мръсен бар, потънал в цигарения дим, алкохолен дъх и заморения прах по барплота. Вместо това те ще са кръстосали крак въз крак на някоя пейка, стол или ще са се отпуснали върху възглавниците на своето легло. Те мечтаят. И сънуват. Не пускат годините да минават неусетно и не градят кариера. Създават семейство. От онези, истинските. Усещат трепет в сърцето си и обичат с цялата душа. Превръщат непоносимото протяжно време в приключение и забавление.
Ще ти говорят странни неща.Че камъните искат да бъдат камъни, докато не се разсипят на прах. Те вярват в щастливия край, изпълнени с дух и вяра без да съзнават, че това е просто глупава залъгалка. С голямо усърдие и внимание ще ти обяснят, че човек умира не веднъж,а цели два пъти.
Остави я и напусни книжарницата! Недей да крадеш живот назаем! Виждаш ли тези рафтове, наредени със стъкленици от вълшебна течност? Животът, който искаш да изживееш си има свое име: „Фантастика” , „Трилър” , „Романтика” , „Класика” и редица други. Но какво ще стане, ако се осмелиш да разгърнеш тази книга? Ще се превърнеш в тях, в читателите. Ще се разхождаш по улиците с онзи странен блясък в очите и ще говориш странно наредени думи. Ще говориш за други светове и идеи, за безсмъртни думи и ще цитираш мисли на отдавна загинали писатели и мъдреци. На кого е нужно това? Не и на теб. Нали? Излез и изживей оставащото ти време! Забрави за тези хартиени светове, изградени от дървесина, която някога е била дърво и се е радвала на слънчевите лъчи и свежата утринна роса. Остави ги! Забрави ги! Нека да са се жертвали напразно! А ти излез! И живей! Запълни го със скука и отчаяние. Него. Малкото оставащо време…
–––––––
„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“ (фейлетон)
Диляна КРУСЕВА
Приятелят ми е силно позитивен човек. Не го бъркайте с онзи оптимист, дето се надява, че всичко някак от само себе си ще се нареди. Приятелят ми истински вярваше, че човешката воля може да надживее страшното и тъжното на тоя свят. Говореше пестеливо и винаги на място. Дълго време мълчеше, а после изневиделица му щукваше нещо духовито и ме оставяше като риба на сухо без въздух от смях. Такъв човек беше – лаконичен и прозорлив. Не хабеше думите в празнословия, туй за него бе най-висш израз на разточителство. Какъв интересен човек беше отгледал обикновеният му живот! Как се бе пръкнал такъв? Син на майка шивачка и на баща машинист. Трудови хора, работни – така ми разказваше – и върли прагматици, земни хора до последната жила. А наш герой – учител в близкото село. Като го гледаш, ще предположиш, че барем преподава литература, такъв – замечтан понякога, вдъхновяващ винаги. Пък нашичкият – даскал по география в основното. Представях си този интересен човек застанал цял ден пред картата: размахва дългата показалка, нарежда за залежите от въглища, за състава на земната атмосфера и за тъй сухите факти около нашата плодородна черноземна почва. Представях си го и поклащах в почуда глава.
И днес, щото беше сряда, вододелът на седмицата – както обичаше да казва – аз чинно чаках своя приятел за нашата обичайна среща в малката кафеджийница.
Ей го на! Камбанката на вратата звънва и учителят по география влиза. Ей сега ще видя жизнената и весела усмивка, непопарена от ни една тревога и смущение. Той поръчва кафе и за малко не се строполява изнурено – изнурено! – на стола отсреща. Свърши се, каза сухо с повехнало лице. Болен ли беше? Мина мъчно време, преди да проговори. Снощи се любувал на хубава книга, докато не разпознал в нея своето отроче. Откакто го знам, вече близо десет години, приятелят ми имаше едничка неосъществена мечта, неговата най-голяма страст – ръкописът на романа, над който дълги години се труди. Ако беше някой друг, щях да махна с ръка и без колебание да му се присмея, поредният кандидат-писател. Но аз вярвах в този умен и силен човек. А щом той вярваше в своето вдъхновение, безусловно вярвах и аз. Героите в книгата били досущ като неговите, само дето малко по-въздействащи. Конфликтите същите, но по-драматични, темите… и те същите, но разнищени по-талантливо. Ей така – за миг – неговата голяма мечта се превърна в бледо подобие на нечий шедьовър. Но кога за последно е написано нещо ново? Реалността е една, ала многолика с всяка гледна точка, убеждение и мисъл. Там се криеше красотата на литературата. Защо моят приятел не го разбираше? Може би твърде дълго се рови в сухата материя, където се разпореждат други закони. Научните открития се правят само веднъж – нито едно не може да бъде повторено.
Повече не споменава романа, ограбил амбицията му, нито дългогодишната си мечта и труд – нито днес, нито при следващите ни срещи. Неспособен да го захвърли – безсилен да го завърши, щеше да остави ръкописа с години да събира прах и горчилка по рафтовете на библиотеката си. Срещите ни в сряда продължиха. Обсъждахме същите теми, не тъй разпалено; пиехме същото кафе, не тъй ароматно; разказваше своите все тъй остроумни шеги – ала усмивката, непопарена от тревога и смущение, се изгуби от лицето му. Никой от нас не забрави оная сряда. Оная сряда, дето постави вододел в живота на моя приятел. Някои хора умират с мечтите си, той пое тежкото бреме да живее след смъртта на своите.
Защо му беше да я чете оная проклета книга! За какъв дявол му беше…
Свързани заглавия
Творбите, класирани на второ място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Третият фестивал „Четящият човек”: Четящите хора продължават живота на книгата
1922-ма са чели книги в градския транспорт на Бургас, 50 от тях печелят награди
Пълният списък на победители от конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“
Обявиха победителите във фотоконкурса на „Четящият човек“
Любен Дилов-син: Читателите на хартия скоро ще бъдат секта
Палми Ранчев: Спортът е хигиена. Писането е друг спорт
Христо Карастоянов пренесе публиката в далечната 1925 г.
Децата от „Усмивка“ четоха „Малкият принц“ на връстници от детски домове
Книжарите от „Хеликон-Бургас“ изненадаха с гурме и тест писатели и гости
Творбите, спечелили конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Антон Парталев и Христо Кърджилов спечелиха конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето” (обновена)
Четящите хора пътуваха безплатно в градския транспорт на Бургас
Обявиха победителите в кулинарния конкурс на „Четящият човек“
Николай Фенерски сготви рибена чорба за „Четящият човек“
Мирела Иванова: Поезията е един от синонимите на свободата
Днес градският транспорт в Бургас е безплатен за четящите хора
„Четящият човек” завладя Морската градина във втория фестивален ден
„Четящият човек” потегли на трета обиколка
Георги Лозанов е носителят на наградата „Четящият човек” за 2014 г.
