Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 7 януари, се навършват 89 години от рождението на Джералд Даръл. Той е британски писател, роден в Индия през 1925 г., но три години по-късно семейството му се премества да живее в Англия, а след още три се установява на остров Корфу. Именно там младият Джералд разгръща дарбите си на естествоизпитател. Провежда много експедиции, изучавайки животните. Неговият брат Лорънс, го насърчава да започне да пише. Даръл е публикувал около 20 книги, на български от които са преведени „Зверилник в главата ми“, „Препълненият ковчег“, „Излетът и други подобни дандании“ и др. Представяме ви цитати от Даръл, публикувани в wikiquote.org.
„Казах, че ми харесва да бъда полуграмотен – щяхте да бъдете много по-изумени от всичко, ако сте били в неведение“.
„Иска ми се да не спориш с мен, докато плета“.
„Няма първи свят и трети свят. Има само един свят за всички нас да живеем и да се наслаждаваме в него“.
„Къщата не е дом, преди в нея да има куче“.
„Постепенно магията на острова се спуска над нас, леко и полепващо като цветен прашец. Всеки ден имаше своето спокойствие и безвремие, и ти се приисква никога да не свърши. Тъмната кожа на нощта се отлепва и нас ни очаква нов ден – бляскав и цветен – като детска рисунка и със същия оттенък на нереалност“.
„Навсякъде по света дивият живот, за който пиша, е в смъртна опасност. Той е унищожаван от това, което наричаме прогрес на цивилизацията“.
„Погледнете го по този начин. Всеки, който е получил някакво удоволствие от живота, трябва да се опита да даде нещо от себе си. Животът е като превъзходна храна и светът е метр д’отел. … Радвам се да се дам нещо в замяна, защото съм бил така изключително щастлив и съм получил такова голямо удоволствие от него“.
„Зоологическите градини трябва да се концентрират повече върху опазващия аспект на нещата“.
„Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в немного далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение“.
„Моето детство в Корфу оформи живота ми. Ако имах дарбата на Мерлин, щях да подаря на всяко дете моето детство“.
„Не можете да очакване от мен да пиша безсмъртна проза в атмосфера на мрак и авкалипт“.
Свързани заглавия
Природата на смеха (ревю)
Неиздавани разкази на Джералд Даръл излизат днес
Джералд Даръл – спасителят на животните
“Излетът и други подобни дандании” тук
