Начало / Интервюта / Красимир Дамянов: Литературното ми поколение е безследно изчезнало

Красимир Дамянов: Литературното ми поколение е безследно изчезнало

„Студентът по хармония (балада за Виктор Пасков)“  на Красимир Дамянов е сред номинираните книги за наградата „Хеликон”.
––––––––––––-

 

 

 

 

Представете се с  5 изречения.
–    Инженер по образование.Писател с чувство за конструкция. Женен само веднъж.Българин в чужбина. Ненаситен за живот.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон“?
–    Възможност да попадна на отделен рафт в книжарниците на „Хеликон”.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате?Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    Деян Енев. Алек Попов.

Как бихте характеризирали литературното поколение,към което принадлежите?
–    Безследно изчезнало.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–     На Радичков, който ме посъветва да се развращавам по-бавно като писател. На Хемингуей, който ме научи как да не го правя.
Познавате ли профила на читателите си?
Мисля, че да: интелигентно остаряващи хора, някой и друг писател.

Фото: jivotatdnes.bg

ЕС-ТА! ЕС-ТА! БУМ!
Благодаря на високата оценка на журито на „Хеликон”  за втората номинация на „Дневника на една пеперуда”, сега вече на втората й част, „Студентът по Хармония”, макар всъщност това  да е третата ми номинация с това  име.
Така се казваше и най-гоямата тръба в училищния оркестър. Хеликон. Отидох петнадесетгодишен да се запиша с мечтата за тромпет, но диригентът така ме подкара, така ме обработи – говори ми за юнашкия ми ръст, за невероятната сила на дробовете, която се иска да я надуеш, мощта, която излъчва, благородството на тембъра й,  мекотата на тона й, че след половин час се видях да крача срамежливо  по улица „Коритник” на път за дома  с навитата като питон около мен огромна месингова „бурия”, която обикновено  никой не иска.
Подобно е и чувството, което изпитвам сега. Знам, че друг ще надува след единадесет месеца малкото блестящо корнетче на ученическата слава,  юношеската ми мечта, в друг ще бъдат вперени очите на красивите гимназистки, но знам и това, че в оркестърчето на българската литература все още стърчи и онова  бившо момче, което не се е отказало да й дава плът…
Текст, изпратен от Красимир Дамянов (поради невъзможността му да присъства на връчването на зимните номинации).

„Студентът по хармония (балада за Виктор Пасков)“ тук

Свързани заглавия

Ина Вълчанова: Винаги се опитвам да напиша книга, каквато на мен би ми харесало да прочета

Весела Ляхова: Обичам увлекателния красив разказ и живите пластични герои

Иван Голев: Стремя се да не излъжа очакването на читателя да бъде изненадан

Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници

Симо Андонов: Малцина са онези, които знаят, че има смисъл да ни четат

Петър Волгин: Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск

Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай

Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително

Калин Донков, председател на журито на наградата „Хеликон”: Професионализмът на българското перо е пораснал

Прочетете още

MH90NHu-asset-mezzanine-16x9-d4wbONi

Джон Гришам се впуска отново в дебрите на документалистиката

Събира съдебни грешки „Несправедливо осъдени“ е по-интересна и от роман – книгата предлага десет истински …