Начало / Интервюта / Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници

Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници

Деян Енев е носител на награда „Хеликон” за сборника си с разкази „Господи, помилуй”. Тази година отново е номинира за разказите си, събрани във „Внукът на Хемингуей”.
––––––––––

Представете се с 5 изречения.
–    Автор на 15 книги, предимно сборници с разкази, но и книга с портрети на писатели, сборник с есета и една стихосбирка. Човек, който се грее вече повече на спомените си, отколкото на мечтите. По-голям пушач от Кърт Вонегът. Ненаситен наблюдател на хората – подобно на Бабел и Куприн. Читател, за когото срещата с добрата книга си остава едно от най-важните събития на света.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
– Добра вест. Признание, че за изтеклите 9 години след наградата „Хеликон”, която получих за сборника си с разкази „Господи, помилуй” през 2004 г., не съм свалил много билото на покрива.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    Чел съм 2/3 от номинираните книги. Добри автори с добри книги. Разбира се, имам и книга фаворит.

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–    Аз и неколцината човека от моето поколение, които продължихме активно да пишем, се оказахме едно от най-жилавите литературни поколения. Ние стартирахме точно на ръба между двете епохи. Не бяхме припознати за свои нито от старите писатели, нито от новите, но това изгради у нас устойчивост, ние станахме като кремък и заложихме наистина само на литературата, а не на паралитературните съображения и потайности. И този наш избор тепърва ще ни се отплаща.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–    Щастлив съм, че първата книга, която прочетох съзнателно и съвсем сам като ученик в първи за втори клас, бе „Чернишка” на Емилиян Станев. Щастлив съм, че можах лично да се запозная с Генчо Стоев, Николай Хайтов и Йордан Радичков, с Ивайло Петров и Дончо Цончев и да наблюдавам от първа ръка загадката автор-творчество при най-големите ни писатели от най-новото време. Щастлив съм, че творя в жанра на разказа, който се свързва с имената на Чехов, Джек Лондон, О’Хенри, Хемингуей. Това му е хубавото на пистелския занаят – човекът вече го няма, а докато четеш книгата му, сякаш е жив. В този смисъл аз наистина изпитвам голяма благодарност, че ми е даден шансът да се чувствам част от войнството на писателите.

Познавате ли профила на читателите си?
–    Доколкото имам представа, диапазонът на ревностните ми читатели е доста широк – ученички, учители по литература, маргинали, професори по изкуствознание, депутати, дори един бивш председател на парламента. Професори по социология, радиоводещи, телевизионни журналисти. Цигуларки от филхармонии, които свирят на улицата. Уредници на музеи в провинцията. Ако трябва да обобщя – във вагона на моите читатели пътуват само хора, верни на литературата. Сред тях случайни пътници няма.

Свързани заглавия

Симо Андонов: Малцина са онези, които знаят, че има смисъл да ни четат

Петър Волгин: Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск

Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай

Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително

Калин Донков, председател на журито на наградата „Хеликон”: Професионализмът на българското перо е пораснал

„Внукът на Хемингуей” тук

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …

3 Коментари

  1. Ако това е представителя на съвременната българска литература,Бог да прости и литературата и „културата“ ни.Пълна чалга и раб, обзела днешната ни действителност повсеместно.Но „Всяко чудо до три дни!“…

  2. Н.Генова

    „Майко, Българио!Земьо мила!Като си вечно хубава,защо днес си нула и сива?!“
    Г.Витанов Богат – български писател в чужбина..Алоу,Хеликон!Като уйдисвате с цел продажба на такива нашенски „хемингуеи“ бълващи халтура,ми той след нема и година-две,ще ви избълва още не 15,ами 150 „книги“…

  3. оня дето го трият

    Поредният автор, който си познава поименно читателите. Ама на тия години друго не му остава. Да си пише, като има кой да го издава…