Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
„Стоунър” е новото предложение на издателство „Лабиринт”, пример за това как книжната гилдия в Европа се нае да възроди една литературна мистификация. Написан и забравен през 1965 г., романът на американеца Джон Уилямс, едва ли щеше да види бял свят, ако зад него не стояха Анна Гавалда, Джулиан Барнс, Иън Макюън, британската верига книжарници „Уотърстоунс” , наградила го за книга на 2013г.
Какво видяха всички те в историята на един университетски преподавател от Средния запад, между началото и средата на миналия век, разказана така пестеливо, сякаш през стиснати зъби. Вероятно времето заключено от Сухия режим до войната във Виетнам. Може би изгубеното за мнозина умение да се пише просто, ясно и овладяно. Или отзвук от умората на толкова модернистични хватки. Най -вече дързост – да покажеш себе си като литературен персонаж, да се произнесеш за своя живот като страничен наблюдател и да угаснеш тихо. Защото без съмнение прототип е самият автор Джон Уилямс .
Текстът увлича с бавния си ритъм, нежна меланхолия и натрапливо чувство за дълг. Няма го вироглавството на колежанския роман, познат ни от Ъпдайк, нито истеричния патос на контракултурата. Героят в тази книга създава впечатление че живее механично, а вместо него дисциплината на ума му върши „работа” – и когато излиза с единствения си костюм от фермата в Мисури в академичния свят, и когато се жени – неуверен, и отглежда дъщеря си – щастлив, и учи студентите си – отдаден , и преживява амбициите на средата – сломен, и когато умира с въпрос към себе си: „Какво очакваше?”
„Стоунър” е естествената смърт на малкия разказ за големият човек. След него натежава „дебелият” роман, идват на мода обемните емоции, започва времето на обстоятелственото говорене, на дебата.
Сега, когато живеем вкупом и йерархиите са застрашени, когато образованието девалвира, а интелектът се свежда до едно докосване на плосък екран, има нужда от точно такъв нов мит. За човекът, чиято инерция рано или късно ще съживи другите.
„Стоунър” тук
