Лира Литературно-рекламна Агенция
„Записки на свинята” е вторият роман на Ина Вълчанова. Той е сред номинираните за наградата „Хеликон”.
––––––––––
Представете се с 5 изречения.
– Казвам се Ина Вълчанова и работя като редактор на драматургични текстове за редакция „Радиотеатър” на програма „Христо Ботев”. Обичам работата си и не очаквах, че някога ще премина „от другата страна”. Първия си роман написах през 2006 г. – ”Потъването на Созопол” ( „Сиела”, 2007) и той се оказа между петте номинирани на, струва ми се, последния конкурс на фондация „Развитие”. Преработих го в сценарий и в момента по него се снима филм. „Записки на свинята” („Ерго”, 2013) е вторият ми роман.
Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
– Радост и подкрепа, от която наистина имам нужда. Отначало имах чувството, че човек може да пише и просто така, за себе си. Идеята, че няма нужда да го показвам на никого, ми даде смелост да напиша първия си роман. Постепенно разбирам, че написаните неща не обичат да стоят в чекмеджето и че човек наистина има нужда да ги сподели и да получи някаква външна оценка.
Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
– Не харесвам думата конкуренция. В този списък има автори, с които никога не ми е хрумвало, че мога да се състезавам. Хубаво е, че книгите, които са номинирани, са доста разнообразни. Чела съм „Сестри Палавееви” на Алек Попов и „Апарат” на Васил Георгиев и ги харесвам и двете. Със сигурност ще прочета и останалите.
Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
– Трудно е да се каже, че принадлежа към някакво литературно поколение, защото прописах късно и сега съм млад автор, без да съм млад човек. Не вярвам много в литературните поколения. Българските писатели, с които чувствам близост, принадлежат към най-различни поколения.
На кои писатели, наши и чужди, сте благодарна и за какво?
– Труден въпрос, защото са прекалено много. Аз съм страстен читател и има писатели, които просто са ме формирали – не знам дали за добро или за лошо. Те са упражнявали влияние върху мен по-скоро за житейските избори, които правя, и за начина, по който виждам света, отколкото като начин на писане.
Познавате ли профила на читателите си?
– Не. Винаги се опитвам да напиша книга, каквато на мен би ми харесало да прочета. А аз съм малко наивен читател – харесва ми книгите да са увлекателни и съм се опитала да напиша увлекателна книга. Харесва ми да са малко смешни и това се опитах да направя, въпреки че много хора ми казват, че съм написала много черен и отчаян роман. Направих опит да напиша нещо като антиутопия, защото аз много обичам такива книги. Не знам дали опитът е успешен, но знам че има много читатели, които обичат да четат такива неща. И ужасно много се надявам тази книга да бъде прочетена и от хора извън тесния кръг на четящите и пишещи българска литература. Това е най-голямата ми надежда всъщност.
Свързани заглавия
Весела Ляхова: Обичам увлекателния красив разказ и живите пластични герои
Иван Голев: Стремя се да не излъжа очакването на читателя да бъде изненадан
Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници
Симо Андонов: Малцина са онези, които знаят, че има смисъл да ни четат
Петър Волгин: Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск
Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората
Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай
Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително
„Записки на свинята” тук
