Кърт Вонегът: Вярвам, че писането и четенето са най-питателните форми на медитация (житейски уроци от класика)

15.11.2013 Автори

Само преди дни се навършиха 91 години от рождението на Кърт Вонегът – един от класиците в американската литература, известен с книги като „Кланица 5”, „Времетръс” и др. Неговото творчество е характерно с поставянето на актуални политически и морални теми, както и поощряване на хуманността. Предлагаме ви няколко уроци за живота, които могат да се научат от книгите на Вонегът, публикувани в huffingtonpost.com.

1. Важно е да защитаваш това, в което вярваш. След като разбира, че негова книга е не само забранена, но и изгорена в едно училище, Вонегът пише писмо до директора, в което казва: „Ако отделите време да прочетете моите книги, да се държите като образован човек, ще видите, че те не са със сексуална насоченост, не подстрекават необузданост в какъвто и да е вариант. Те молят хората да бъдат по-мили и по-отговорни, отколкото са обикновено. Вярно е, че някои персонажи говорят грубо. Това е защото хората говорят грубо в реалния живот”.

2. Смехът лекува всичко. Писателят казва: „И смеха, и сълзите могат да изразяват разочарование и изтощение. Аз лично предпочитам да се смея, защото има по-малко чистене след това”. Вечният оптимист!

3. Добротата има значение. Търсенето на добротата и милосърдието в себе си е основен мотив в творчеството на Вонегът. Той е засегнат не само в споменатото по-рано писмо. На това, че добротата наистина има значение, е акцентирано в книгата „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър”.

4. Изключването е ключово. Прозата на Вонегът често засяга формите на технологиите в сферата на комуникацията. Макар да признава, че технологиите могат да са полезни, авторът ни припомня, че разчитането единствено на тях може да доведе до силно чувство на изолация. Нищо не може да замени комуникацията лице в лице.

5. Четенето обогатява живота. „Вярвам, че писането и четенето са най-питателните форми на медитация, открити някога. Като четем написаното от най-интересните умове в историята, ние медитираме както със собствените си умове, така и с техните. Това, за мен, е чудо!”, пише Вонегът в „Palm Sunday: An Autobiographical Collage”.

6. Изкуството може да бъде терапевтично. „Практикуването на изкуство, независимо колко добре или зле, може да накара душата ти да расте, за бога! Пей под душа, танцувай на радиото, разказвай приказки. Напиши поема на приятел, дори тя да е отвратителна. Просто дай максимума от себе си. Ще получиш огромна награда. Ще си създал нещо”, пише той в колекцията си есета „A Man Without a Country”.

7. Търпението е ценност. Вонегът публикува първата си книга чак след като навършва 30 години. Отнема му още доста години, преди да се утвърди като автор. Веднъж той казва: „Романистите имат, средно, същия коефициент на интелигентност като козметичните консултанти в магазините „Bloomingdale’s”. Нашата сила е търпението. Открили сме, че писането позволява и на най-глупавия да изглежда поне малко интелигентен, стига този глупав човек да пише една и съща мисъл отново и отново, като я подобрява леко всеки път. Това е малко като надуване на балон с помпа за велосипед. Всеки може да го направи. Всичко, което се изисква, е време”.